Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
Слабичката жена метна брадвата по него и го улучи, разпори якето му, ризата и скъса артерия. Рукналата кръв опръска пода на плевнята. Не каква да е, а кръв от рядката група Б отрицателна. Двама от сто души имат такава. След като я уби в гората и постави главата ѝ върху снежния човек, Матиас се върна да прикрие следите си. Заколи третата кокошка и остави кръвта ѝ да изтече върху пода.
Въпреки напрегнатия ден през нощта болките стихнаха. Следеше случая във вестниците с нарастващо вътрешно задоволство. Снежния човек. Така го нарекоха. Име, което щеше да се помни. Досега не бе предполагал, че няколко отпечатани върху хартия букви могат да му вдъхнат толкова цялостно усещане за мощ и собствена значимост. Почти съжали, задето години наред бе потулвал деянията си.
Да убиваш се оказа съвсем лесно. Матиас повярва на Герт Рафто, че добрият детектив винаги разкрива престъпника, но след като срещна Хари Хуле и видя отчаянието по измореното му лице, промени мнението си. Защото изражението на полицая показваше пълно недоумение.
После обаче, докато подготвяше последните си ходове, Идар Ветлесен му поднесе новина, която му дойде като гръм от ясно небе. Хуле го посетил и го разпитвал за Арве Стьоп. Самият Идар също се чудеше какво става, защото подобен избор на жертви не му се струваше никак случаен. Освен него и Стьоп единствен Матиас знаеше за потуленото бащинство на известния редактор — та нали, както обикновено, именно той бе помогнал на Идар да постави диагноза.
Ветлесен звучеше много разтревожен по телефона, но Матиас успя да запази хладнокръвие. Помоли колегата си да се срещнат на място, където нямаше опасност някой да ги види заедно. Докато отправяше предложението си, Матиас едва не избухна в смях: използва същите изрази като при разговорите с жените, набелязани за жертви. Сигурно напрежението го правеше толкова превъзбуден.
Идар предложи да се срещнат в залата за кърлинг. Матиас затвори и пристъпи към осъществяването на нов план. Защо да не се възползва от ситуацията, като натопи Идар за убийствата на Снежния човек? Тъкмо ще си осигури малко спокойствие за оставащата част от проекта. През следващия час Матиас старателно обмисли всички подробности около инсценировката на Идаровото самоубийство. Макар да ценеше приятелството на колегата си, Матиас изпитваше радостно нетърпение и дори вдъхновение, докато планираше деянието си. Така му въздействаше и обмислянето на големия му проект: последния снежен човек. Като самия него в деня на първия сняг преди толкова много години, тя щеше да седи върху раменете на снежния човек, да усеща студа, просмукващ се през бедрата ѝ, докато гледа през прозореца предателството и мъжа, който ще се превърне в причина за нейната гибел: Хари Хуле. Матиас затвори очи и си представи примката над главата ѝ. Нажежена до блясък. Като лъжлив ореол.
Трийсет и четвърта глава
Хари се върна в гаража на Катедрата по анатомия, качи се в колата си, затвори вратата и очите си и се помъчи да обмисли положението спокойно. Първо трябваше да разбере къде се намира Матиас.
Понеже го беше изтрил от указателя в телефона си, се обади на 1881 и поиска номера и адреса му. Набра цифрите и докато чакаше отговор, усети колко трескаво диша. Помъчи се да се успокои.
— Здравей, Хари.
Матиас говореше тихо, но гласът му издаваше единствено обичайната радостна изненада.
— Извинявай, задето непрекъснато ти досаждам.
— Няма такова нещо, Хари.
— Къде си в момента?
— Вкъщи. Тъкмо се канех да сляза при Ракел и Олег.
— Чудесно, защото исках все пак да те помоля да предадеш онова нещо на Олег от мое име.
Настъпи мълчание. Хари стисна челюсти и зъбите му изпукаха.
— Разбира се — отвърна Матиас. — Но Олег вече се е прибрал. Защо не дойдеш…
— Заради Ракел. Ние… нямам желание да я виждам днес. Може ли да се отбия у вас след десетина минути?
Втора пауза. Хари притисна още по-силно слушалката към ухото си, като се мъчеше да улови всеки, макар и съвсем лек шум. Чу единствено дишането на Матиас и дискретна фонова музика като от японски клавесин. Представи си жилището на Матиас: издържано в стила на строгия минимализъм, неголямо, но подредено, като нищо в интериора не е оставено на случайността. А собственикът — облечен, например, в светлосиня, неутрална риза — току-що е сменил превръзката на раната си. Защото при последната им среща Матиас бе скръстил високо ръце пред гърдите си не от смущение, плод на физическия му недъг, а за да прикрие раната от брадвата.