Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
— Да, разбира се, заповядай — отвърна най-сетне той.
Хари не можеше да прецени доколко гласът в слушалката звучи естествено. Тихата музика спря.
— Благодаря. Ще побързам, но обещай да ме изчакаш.
— Обещавам. Хари…
— Да? — Той се задъха от напрежение.
— Знаеш ли къде живея?
— Ракел ми беше казала.
Хари изруга наум. Защо просто не си призна, че е взел адреса му от службата за справки по телефона? В това нямаше нищо подозрително.
— Нима?
— Да.
— Добре тогава. Направо влизай, отключено е.
Хари затвори и остана вторачен в телефона. Понеже не откриваше рационално обяснение за усещането, че няма време, че се налага да изпревари спускането на мрака, Хари го сметна за натрапчиво заблуждение, за онзи безполезен страх, който малкото момче изпитва при падането на нощта, защото не вижда къде е къщата на баба му.
Набра друг номер.
— Да, моля — обади се Хаген с беззвучен, безжизнен глас.
„Глас на подаващ оставка“, заключи Хари.
— Зарежете бумащината, шефе. Обадете се на дежурния шеф на Управлението, за да вземете разрешение за полицейска акция във връзка с арестуването на заподозрян за убийствата. Адресът е улица „Осен“ 12 в квартал „Туршхов“.
— Хари…
— Изслушайте ме. Останалата част от Силвия Утершен се намира в корито в Катедрата по анатомия. Катрине не е Снежния човек. Разбирате ли?
Мълчание.
— Не — призна Хаген.
— Снежния човек е преподавател в Института. Матиас Люн-Хелгесен.
— Люн-Хелгесен? Дявол да го вземе, той не беше ли…
— Да, лекарят, който толкова усърдно насочи подозренията към Идар Ветлесен.
В гласа на Хаген се прокрадна жизнена нотка:
— Ще ме питат дали заподозреният е въоръжен.
— Доколкото знаем, не е използвал огнестрелно оръжие при убийствата на дузината си жертви.
Изминаха няколко секунди, докато Хаген схване сарказма.
— Ще поискам подкрепление веднага — обеща той.
Хари затвори и завъртя ключа в стартера. С другата ръка набра Магнюс Скаре. Полицаят и двигателят се обадиха едновременно.
— Още ли си в дома на Квале? — Хари успя да надвика рева на двигателя.
— Да.
— Зарежи всичко, с което се занимаваш в момента, и се мятай в колата. Чакай ме на кръстовището между „Осен“ и „Вогт“. Арест.
— Започна се, а?
— Да.
Гумите изсвириха, когато отпусна съединителя.
Сети се за Юнас. По една или друга причина пред очите му се появи именно образът на детето.
Една от шестте патрулни коли, които Хари настоя да му отпуснат, вече чакаше на кръстовището, когато той се появи. Сви към тротоара, скочи от колата и веднага отиде при колегите си. Те му подадоха подвижна радиостанция.
— Изключете буркана — Хари посочи въртящата се сигнална лампа.
Натисна копчето на уоки-токито и нареди на останалите патрули да спрат сирените, преди да наближат квартала.
След четири минути и шестте автомобила се бяха събрали на кръстовището. Всички полицаи се скупчиха около Хари, който, седнал в отворената кола, държеше карта върху коленете си и посочваше:
— Ли, имаш три автомобила, за да завардиш всички възможни изходи. Тук, тук и тук.
Ли се наведе над картата и кимна.
Хари се обърна към Скаре:
— Домоуправителят?
Скаре вдигна красноречиво телефона в ръка:
— В момента говоря с него. Ще слезе с ключовете.
— Добре. Имаш шестима души за двора, аварийното стълбище и евентуално покрива. Освен това ще ми пазите гърба. Къде е колата на „Делта“?
— Тук — отвърнаха двама спецполицаи.
Макар по нищо да не се различаваха от останалите, те бяха представители на отряда за бързо реагиране „Делта“, който се намесваше в подобни случаи.
— Искам ви пред главния вход веднага. Всички ли са въоръжени?
Полицаите кимнаха. Някои носеха „МП 5“, други — обикновени револвери. Веднъж шефът на Главното управление обясни, че разчетът на годишния бюджет не позволява всички да имат картечни пистолети.
— По думите на домоуправителя Люн-Хелгесен живее на третия етаж — съобщи Скаре и прибра телефона в джоба си. — На всеки етаж има само по един апартамент. Няма изходи към покрива. За да слезе по аварийното стълбище, трябва да се качи на четвъртия етаж и да мине през заключеното таванско помещение.
— Добре. Изпрати двама да се качат по аварийното стълбище и да дебнат в таванското помещение.
— Дадено.
Хари взе със себе си двамата униформени полицаи, пристигнали току-що: по-възрастен мъж и пъпчив младок. И двамата бяха работили преди със Скаре. Тримата не тръгнаха по „Осен“, а пресякоха улицата и се вмъкнаха в двора на отсрещната сграда.