Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
— Така ли? Сигурно е бил синът ми Олег.
Ракел успешно прикри задоволството си, но дългият опит с пациенти беше научил Матиас, че никоя майка не остава безразлична към комплименти, отправени към децата ѝ.
— Много приятно празненство — отбеляза Матиас. — Имате дружелюбни съседи.
— А вие обичате да празнувате с чужди съседи?
— Приятелите ми се безпокоят за мен, защото напоследък съм станал доста самотен, и се опитват да ме развеселят. Например с компанията на преуспелите си съседи. — Отпи от чашата и се намръщи. — И с най-сладкото бяло вино на заведението. Как се казвате?
— Ракел. Фауке.
— Здравейте, Ракел. Аз съм Матиас.
Пое слабата ѝ топла ръка.
— Не сте си взели нищо за пиене. Позволете ми аз да ви донеса. Какво да бъде? Най-сладкото вино на заведението?
Върна се, подаде ѝ чашата и извади пейджъра от джоба си. Огледа го с угрижен вид.
— Много ми се иска да си поговорим още, Ракел, но в пункта за неотложна помощ колегите се нуждаят от подкрепление. Ще трябва да облека костюма на супермен и да сляза в центъра.
— Жалко.
— Нали? Ще отнеме само няколко часа. Колко време смятате да останете тук?
— Не знам. Зависи от Олег.
— Разбирам. Ще се видим. Беше ми приятно да се запознаем.
Отново стисна ръката ѝ. Тръгна си, убеден, че е спечелил първия рунд.
После се върна в апартамента си в „Туршхов“ и прочете интересна статия за мозъчните вентрикули. В осем се върна на празненството в „Холменколен“ и завари Ракел, седнала под чадъра с голяма бяла шапка. Усмихна му се. Седна до нея.
— Спасихте ли нечий живот? — попита тя.
— По-скоро превързах няколко охлузни рани. Прегледах и един пациент с възпален апандисит. Но в гвоздей на вечерта се превърна момченце, което си беше напъхало в едната ноздра гърло от бутилка. Казах на майката, че ми се струва твърде млад, за да смърка кока-кола. За съжаление в такива ситуации хората не са склонни да проявяват чувство за хумор…
Тя се засмя. Звънливият ѝ женствен смях галеше слуха му. Прииска му се да можеше нещата между тях да бъдат истински.
Матиас отдавна беше забелязал удебеляване на кожата си на някои места, но през есента на 2004 година се появиха първите признаци, че болестта навлиза в следващия стадий. Не искаше изобщо да го преживява. Опънатата до крайност кожа на лицето. По план жертвата на годината се казваше Ели Квале. След нея на опашката чакаха курвите Бирте Бекер и Силвия Утершен. Интересно дали полицията щеше да открие връзката между последните две жертви, а именно развратника Арве Стьоп. Промяната в състоянието на Матиас обаче налагаше незабавна промяна и в плана. Беше си обещал да сложи край на живота си още щом се появят болките, да не чака. И ето че те се появиха. Матиас реши да убие трите жени една след друга. А за финал да остави Ракел и полицая.
Досега беше работил тайно. Дойде време делото му да види бял свят. За целта се налагаше да остави по-ясни следи, да разкрие връзката, да подскаже каква е цялостната картина. Започна с Бирте. Разбраха се да обсъдят здравословното състояние на Юнас в дома ѝ, след като тя изпрати мъжа си на командировка в Берген. Матиас се появи в уговорения час, Бирте пое палтото му и се обърна да го закачи в дрешника. Матиас импровизираше рядко, но на една кука забеляза розов шал. Грабна го почти инстинктивно. Сгъна го на две и го преметна през врата ѝ. Вдигна я — беше съвсем лека — и я постави пред огледалото, за да вижда очите ѝ. Щяха да изскочат от орбитите. Приличаше на риба, извадена от дълбините на морето.
Прибра трупа ѝ в колата, върна се в градината, мушна мобилния ѝ телефон в гърдите на снежния човек, който бе направил предната нощ, закри дупката с още сняг и завърза шала под главата. Потегли към Катедрата по анатомия и пристигна там след полунощ. Балсамира тялото на Бирте, сложи му табелки с номер и го постави в едно от коритата, където имаше свободно място.
После дойде ред на Силвия. Обади ѝ се по телефона, изнесе ѝ редовната си лекция и се уговориха да се срещнат в гората зад възвишението „Холменколен“ — Матиас и преди бе използвал това място. Този път обаче наблизо се разхождаха хора и той не посмя да рискува. Обясни ѝ, че за разлика от него Идар Ветлесен не е добър специалист по синдрома на Фар и ѝ предложи да се видят пак. Силвия го покани да я посети на следващата вечер, защото била сама вкъщи.
Матиас я завари в плевнята и веднага ѝ каза за какво е дошъл.
Нещата обаче замалко да пропаднат.