Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
Матиас се премести в Осло, за да подготви докторската си дисертация, защото центърът за научни изследвания в областта на имунологията и мозъчните вентрикули, която представляваше интерес за младия лекар, се намираше в Катедрата по анатомия към столичната болница „Гауста“. Освен там Матиас започна работа и в клиника „Мариенлюст“, където го препоръча неговият бивш състудент Идар Ветлесен. Понеже нощем не можеше да спи, Матиас поемаше и дежурства в пункта за неотложна медицинска помощ. Жертви намираше лесно. Понякога кръвните изследвания на случайни пациенти показваха мнимо бащинство, а друг път в клиниката пристигаха ДНК-тестове с отрицателно заключение от Съдебномедицинския институт. Идар, който не притежаваше нужната компетентност дори за общопрактикуващ лекар, непрекъснато се допитваше до Матиас при съмнение за рядка генетична болест или синдром. Ако пациентът беше млад, Матиас винаги го съветваше да вика и двамата родители на консултация, да взема натривка от устната кухина и на тримата под предлог, че иска да провери бактериалната флора, и да изпраща пробите в Съдебномедицинския институт за проверка на бащинство, за да знае дали има вероятност детето да е унаследило гени от друг човек.
И Идар, този пълен кретен, веднага следваше указанията му. Благодарение на него Матиас се сдоби със скромна картотека на жени с деца, които, така да се каже, плаваха под лъжливо знаме. За негово щастие никой не би могъл да свърже неговото име с тези жени, защото всички проби изпращаше Идар.
Матиас примамваше жертвите в капана по изпитания начин, чиято ефективност бе проверил с Лайла Осен: телефонно обаждане и уговорка да се срещнат тайно на безлюдно място. Само веднъж се случи една от набелязаните жертви да признае на мъжа си, че го е лъгала, и да откаже срещата с лекаря. Впоследствие двамата се разведоха и тя така или иначе си получи заслуженото.
Дълго време Матиас мисли как най-ефективно да скрие труповете. Методът, който приложи върху тялото на Они Хетлан, нямаше как да се използва и за в бъдеще: приготви разтвор на солна киселина във ваната в общежитието и разтвори в него трупа парче по парче. Тази трудоемка, опасна за здравето и рискована процедура му отне близо три седмици. Затова Матиас посрещна с голяма радост внезапното си хрумване как да се справи с проблема: коритата за трупове в Катедрата по анатомия. Идея, гениална по своята простота. Точно като примката с нажежаема жичка.
Прочете за нея в едно специализирано списание, където френски анатом препоръчваше това ветеринарно приспособление за отстраняването на части от трупове, където разложението вече е започнало. По думите му тази примка разрязвала ефективно и меки, прогнили тъкани, и кости. Освен това можела да се използва върху няколко тела без никаква опасност за пренос на бактерии. Матиас веднага съобрази, че този инструмент за разчленяване би му спестил повечето затруднения при пренасянето на труповете. Затова се свърза с фирмата-производител и си измисли повод за командировка до Руан, Северна Франция. Там през една мъглива сутрин служител от фирмата го заведе в един обор с варосани стени и му демонстрира нагледно как работи уредът, придружавайки действията си с обяснения на завален английски. Примката с нажежаема жичка представляваше съвсем обикновена дръжка с формата и големината на банан, снабдена с метална козирка, предпазваща ръката от изгаряне. Самата нажежаема жичка имаше дебелината на рибарска корда. Краищата ѝ бяха закрепени за двете заострени части на „банана“. Примката можеше да се стяга и отпуска с помощта на регулатор, разположен на дръжката. Там се намираше и копчето за включване и изключване на уреда. Оттам се задействаше нагревателят, който нажежаваше за секунди металната жичка с форма на примка. Матиас се въодушеви страшно много, защото освен за разчленяване този инструмент можеше да се използва и за други цели. Цената му се стори направи смехотворна. Примката с нажежаема жичка струваше по-малко от самолетния му билет, а в цената се включваха и батериите.
Изнесеното по медиите шведско проучване, че между петнайсет и двайсет процента от всички деца нямат родствена връзка с бащите си, не изненада Матиас. Той отдавна бе стигнал до този извод благодарение на собствената си статистика по въпроса.
Знаеше, че не е единствен в нещастието си. Имаше и други, осъдени да умрат скоропостижно, защото майките им са мърсували с носители на увредени гени. Но Матиас искаше сам да осъществи пречистването, преборването на болестта, кръстоносния поход. Съмняваше се, че ще му благодарят и ще го обсипят с похвали. Ала щяха да го помнят дълго след смъртта му, защото щеше да срази покварата с меч, да постигне мисията на живота си, да си осигури вечна слава.