Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
Всичко започна по каприза на случайността.
Видя го по телевизията. Полицая. Хари Хуле. Интервюираха го във връзка със сериен убиец, когото Хуле бил заловил в Австралия. В съзнанието на Матиас отново изплува съветът на Рафто да не действа в района на добър детектив. Но Матиас си спомни и друго: опияняващото чувство за превъзходство, когато бе убил преследвача си. Нито едно от другите му престъпления не му донесе удовлетворението, близко до онова, което изпита след победата над Рафто.
В небрежността и характера на Хуле, в уж несъзнателния му стремеж към слава Матиас откри черти на съвременен Херострат13, какъвто впрочем беше и Рафто. Въпреки това лекарят вероятно щеше да забрави за старши инспектора, ако един от гинеколозите в „Мариенлюст“ не беше споменал още на следващия ден в столовата, че привидно стабилният полицай, когото вчера показали по телевизията, бил алкохолик и пълна откачалка.
— Синът на приятелката му, Олег, е мой пациент. Много симпатично хлапе — отбеляза педиатърката Габриела.
— Сигурно и той ще се пропие. Алкохолизмът се предава генетично — въздъхна гинекологът.
— Хуле не е биологичният му баща — възрази Габриела. — В графата „родител“ фигурира името на руски професор от Москва. Интересно е, че и той е имал проблеми с алкохола.
— Как не ви е срам! — провикна се шеговито Идар Ветлесен, докато всички се кикотеха. — Не забравяйте повелите на лекарската тайна, колеги!
Продължиха да обядват. Думите на Габриела се запечатаха в съзнанието на Матиас. Или по-точно начинът, по който тя се изрази: „в графата «родител» фигурира името на…“. След края на почивката Матиас тръгна след педиатърката и влезе в кабинета ѝ. Затвори вратата.
— Може ли те питам нещо, Габриела?
— А, ти ли си? — усмихна се тя и по бузите ѝ изби кокетна червенина.
Матиас знаеше, че тя си пада по него и го смята за привлекателен, дружелюбен, добър слушател и забавен събеседник. Няколко пъти го беше канила на разни събирания, но той все намираше причина да ѝ откаже.
— Както вероятно знаеш, позволено ми е да използвам някои от кръвните тестове в клиниката за докторската ми дисертация. Открих нещо интересно в изследванията на онова момче, сина на приятелката на Хуле.
— Доколкото съм осведомена, вече не са заедно.
— Ами? Понеже става дума за наследствени особености, имам няколко въпроса относно родствените връзки…
Матиас забеляза разочарованието ѝ. От своя страна, той остана доста доволен от разказа ѝ.
— Благодаря ти — кимна, стана и излезе от кабинета ѝ.
Сякаш някой наля нови жизнени сили в организма му. Краката го носеха без никакво усилие, а лицето му сияеше като примка с нажежаема жичка, защото Матиас знаеше, че това е началото. Началото на края.
През един горещ августовски ден сдружението на жилищните собственици в квартал „Холменколен“ организира лятно празненство. На поляната пред сградата, където се помещаваше офисът на сдружението, възрастните се бяха излегнали на шезлонги под чадъри и пиеха бяло вино, докато децата тичаха между масите или играеха футбол на площадката. Въпреки огромните слънчеви очила, които скриваха почти цялото ѝ лице, Матиас веднага я позна: предварително бе свалил нейна снимка от сайта на работодателя ѝ. Тя нямаше компания. Той се приближи и я попита дали може да постои при нея и да се преструва, че я познава. Матиас се бе научил как да постъпва в такива случаи. Беше натрупал социален опит. Вече не се държеше като някогашния сконфузен тийнейджър.
Тя си свали очилата, погледна го въпросително и той установи, че снимката лъже. На живо жената пред него изглеждаше много по-красива. Неговият план А имаше сериозен недостатък: не беше никак сигурно, че Ракел ще го хареса, защото жени като нея имат голям избор. План Б завършваше по същия начин като план А, но осъществяването му нямаше да му достави същото удовлетворение.
— Не ме бива никак в социалните контакти — каза той и вдигна пластмасовата чаша с измъчена физиономия. — Един приятел ме покани, но него още го няма. Всички тук се познават и се чувствам неловко. Обещавам да ви оставя на мира веднага щом моят човек се появи.
Тя се засмя. Смехът ѝ му допадна. Матиас разбра, че първите три секунди, критични за всяко запознанство, са работили в негова полза.
— Току-що видях как едно момче отбеляза страхотен гол на площадката — продължи той. — Сигурно сте роднини, прилича много на вас.
13
Херострат опожарил през 356 г. пр.Хр. храма на Артемида в Ефес с единствената цел да впише името си в историята. Името му се превръща в нарицателно за хора, търсещи път към славата на всяка цена и с непозволени средства. — Б.пр.