Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
Двете момчета на семейство Стигсон, което живееше на третия етаж, не можеха да откъснат очи от двамата униформени, докато бащата слушаше обясненията на Хари защо се налага да използват видимостта от апартамента им. Старши инспекторът влезе във всекидневната, избута дивана от прозореца и огледа внимателно апартамента отсреща.
— Свети — извика той.
— Вътре има някой — отбеляза по-възрастният полицай, докато надничаше над рамото му.
— Чувал съм, че зрението отслабва с трийсет процента след петдесетата година.
— Не съм сляп. В голямото кресло, обърнато с гръб. Ако се вгледаш по-внимателно, ще забележиш горната част на главата и ръката върху ръкохватката.
Хари присви очи. Мамка му, да не би да се нуждае от очила? Щом старчето вижда, значи наистина има човек.
— Стой тук и съобщи по радиото, ако помръдне. Става ли?
— Да — усмихна се полицаят.
Хари взе младока със себе си.
— Кой седи вътре? — извика младежът, докато тичаха надолу по стълбите.
— Чувал ли си за Снежния човек?
— О, проклятие.
— Той е.
Втурнаха се към отсрещната сграда. Домоуправителят, Скаре и петима униформени стояха в готовност пред входната врата.
— Нямам ключ за апартамента — обясни домоуправителят. — Само за вратата.
— И това стига — отвърна Хари. — Първо ще позвъним като нормални хора. Ако не отвори, влизаме със сила. Всички да държат оръжията си и да не вдигат шум, ясно? „Делта“, вие идвате с мен…
Хари извади револвера на Катрине и даде знак на домоуправителя да отключи.
Заедно с двамата спецполицаи, въоръжени с картечни пистолети, Хари се прокрадна тихомълком по етажите, като вземаше по три стъпала наведнъж.
На третия етаж спряха пред синя врата без табелка. Единият полицай долепи ухо до вратата, обърна се към Хари и поклати отрицателно глава. Хари намали почти до нула звука на уоки-токито и го вдигна до устните си:
— Алфа до… — беше раздал псевдоними на всички, защото не помнеше малките им имена — … до поста зад прозореца. Обектът движи ли се? Край.
Пусна копчето за говорене и станцията изпука. После се чу отговорът:
— Продължава да седи в креслото.
— Прието. Влизаме. Край.
Единият полицай кимна и извади лост, докато другият отстъпи назад, готов за атака.
Хари присъстваше на подобна акция не за първи път: единият разбива вратата, а другият влетява в апартамента. Не защото лостът е единственият начин да влязат, а защото ефектът от силния шум и бързината не е за подценяване: обектът изпада в ступор и в девет от десет случая замръзва там, където се намира: на стол, диван или легло. Хари обаче вдигна предупредително ръка и натисна дръжката на вратата.
Матиас не го бе излъгал: наистина беше отключено. Хари даде знак, че ще влезе пръв.
Очакванията му не се оправдаха. Апартаментът, впрочем, наистина можеше да се определи като издържан в минималистичен стил, но в малко по-различен смисъл: вътре нямаше нищо. Нито дрехи, нито мебели, нито снимки. Само голи стени, които плачеха за нови тапети или слой боя. Явно мазилката отдавна беше свалена.
Вратата към всекидневната стоеше открехната. В процепа Хари видя креслото и ръката върху ръкохватката. Слаба, с часовник. Пое си дъх, засили се, стисна револвера с две ръце и бутна вратата с крак.
Другите двама, които действаха в периферията на зрителното му поле, се вцепениха.
— Исусе… — прошепна единият.
Над креслото висеше голям полилей със запалени лампи. Осветяваше човека срещу влезлите. По шията се виждаха сини следи от душене, лицето беше бледо и красиво, косата — черна, роклята — синя, на малки бели цветчета. Роклята от календара в кухнята на Хари. Той усети как сърцето му се разкъсва на парчета, докато останалата част от тялото му се вкамени. Опита се да помръдне, но не можеше да се откъсне от безжизнения ѝ укоризнен поглед, който го закова на място. Тя сякаш го обвиняваше, задето не се е досетил по-рано, задето не е успял да го предотврати и да я спаси. Кожата ѝ беше бяла като платно. Напомни му за майка му на смъртния ѝ одър.
— Проверете другите стаи — промълви Хари със задавен глас и свали оръжието.
Олюля се, но пристъпи към трупа и сложи ръка върху китката ѝ. Ледена и мъртва като мрамор. И все пак усети леко тиктакане, като едва доловим пулс, и за миг му хрумна абсурдната мисъл, че тя просто е гримирана като покойница. После обаче погледът му падна върху часовника.
— Чисто е — съобщи един от полицаите зад гърба му и се изкашля: — Знаеш ли коя е?