Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
— Да — прошепна тя с разтреперан глас. — Да, моля ви, нека поговорим.
— Добре. Качете се на Юлрикен с последната железница. Там ще обсъдим положението на спокойствие, а после ще слезем пеш до града. Надявам се, давате си ясна сметка колко бихте навредили на репутацията ми, ако споменете на някого за срещата.
— Не бих си и помислила да казвам на когото и да било! — увери го тя. — Имайте ми доверие.
След като приключиха разговора, Матиас продължи да стиска слушалката в ръка. С устни, долепени до сивата пластмаса, прошепна:
— И защо да ти вярвам, уличнице?
Едва когато я събори върху снега и притисна скалпела до гръкляна ѝ, Лайла Осен призна, че е казала на своя приятелка за срещата, защото преди това имали уговорка да вечерят заедно. Споменала само малкото му име, без да обяснява по какъв повод е решила да се види с него.
— Защо си ѝ казала?
— За да я дразня — изплака тя. — Ужасно любопитна е.
Той притисна тънкото острие до кожата ѝ и хлипайки, Лайла издаде името и адреса на приятелката си. После замлъкна завинаги.
След два дни, докато четеше във вестника за убийството на Лайла Осен и за изчезването на Они Хетлан и Герт Рафто, Матиас изпитваше противоречиви чувства. От една страна, остана недоволен от начина, по който бе отнел живота на Лайла Осен. Не успя да остане верен на първоначалния си план, изгуби контрол и се поддаде на яростта и паниката. Освен това направи голяма мръсотия, местопрестъплението заприлича на онези от снимките в дома на Рафто и се наложи да се потруди доста, докато заличи следите. Не му остана време да се наслади на отмъщението и на постигнатото възмездие. Ликвидирането на Они Хетлан протече още по-катастрофално. Понеже не можа да събере достатъчно смелост, Матиас два пъти се върна от входната ѝ врата. После забеляза, че е закъснял. До звънеца стоеше Герт Рафто. Матиас го изчака да си тръгне и позвъни. Представи се като помощник на детектива. Они обаче отказа да сподели с него подробности от разговора си с Рафто, защото полицаят я предупредил това да си остане между тях. Чак когато поряза дланта ѝ със скалпела, тя проговори.
От думите ѝ Матиас разбра, че Герт Рафто е решил да разплете случая сам и така да възстанови репутацията си. Какъв идиот!
Самото убийство на Они Хетлан стана по всички правила: малко шум, малко кръв. Справи се бързо с разчленяването на тялото под душа. Опакова всички части в найлон и ги натъпка в голяма туристическа раница и сак, взети специално за случая. От Рафто знаеше, че едно от първите неща, които полицаите проверяват при разследване на убийство, е какви автомобили са забелязани в района, като искат от таксиметровите централи информация за всички регистрирани маршрути. Затова Матиас измина пеш разстоянието до дома си. Остана да изпълни само последната точка от упътването на Герт Рафто за извършване на перфектното убийство: да очисти детектива.
Матиас се справи най-добре с третото убийство. Това го изненада, защото Герт Рафто не събуждаше у него изпепеляващата омраза, която изпитваше към Лайла Осен. Успехът му вероятно се дължеше на стремежа да се доближи максимално до желаната естетика, до идеята за перфектното изпълнение. Извършването на самия акт беше жестоко и разтърсващо преживяване, точно както се бе надявал. В ушите си още чуваше писъците на Рафто, които отекнаха над целия безлюден остров, а най-смаян остана, когато на връщане от Финьой установи, че пръстите на краката му вече не са толкова бели и безчувствени. Сякаш неумолимото постепенно измръзване бе спряло за миг и тялото му бе омекнало.
През следващите четири години Матиас отне живота на още четири жени. Давайки си сметка, че всичките му убийства представляват опит да реконструира кончината на майка си, той си постави диагноза „тежко личностно разстройство“. Всичките му симптоми съвпадаха с описанието на болестта в учебниците по медицина: натрапчиво спазване на определен ритуал — в случая Матиас действаше след падането на първия сняг, всеки път правеше снежен човек, а садизмът му ставаше все по-брутален.
Това прозрение обаче изобщо не му попречи да продължава. Времето минаваше, а симптомите на болестта на Рейно ставаха все по-осезаеми. Матиас усещаше и първите признаци на склеродермията: скованост на лицевите мускули, която понякога придаваше на носа му противна острота, а устните му се свиваха като на шаран. Така свършват пациентите с най-тежката форма на болестта.