Повелител на сенките [bg]

— Черната книга не съдържа магии за безопасност и закрила — заяви инквизиторът. — Единственият начин, по който би могла да ви бъде от полза, е като я продадете на някой, надарен с могъщество. Кой беше могъщият съюзник на Фейд, Анабел?

Тя поклати глава, вирнала упорито брадичка. Зад нея някой влезе в стаята: жена със сурово лице, носеща нещо, което приличаше на черен вързоп. При вида й по гърба на Кит пробяга тръпка.

— Нищо няма да ви кажа. Дори ако използвате Меча.

— Действително. Не можем да вярваме на нищо, което ще ни кажеш под въздействието на Меча — съгласи се инквизиторът. — Малкълм така те е осквернил…

— Осквернил? — повтори Анабел ужасено. — Сякаш… сякаш сега съм нещо мръсно?

— Ти стана нещо мръсно от мига, в който за първи път го докосна. А сега не знаем колко те е променил — нищо чудно да притежаваш някаква защита срещу инструментите на нашето правосъдие. Някакъв амулет, който не познаваме. Така че се налага да го направим по мунданския начин.

Жената със суровото лице бе стигнала до инквизитора и му подаде черния вързоп. Той го разви, разкривайки набор от остри инструменти — ножове, бръсначи и шила. Някои от остриетата вече бяха изцапани с ръждиво червено.

— Кажи ни у кого е книгата сега и болката ще спре — заяви инквизиторът и вдигна един бръснач.

Анабел запищя.

За щастие, образът угасна. Ливи беше пребледняла. Тай се беше привел напред, прегърнал тялото си с ръце. Кит искаше да протегне ръка, да я сложи върху Тай, да му каже, че всичко ще бъде наред, по начин, който изуми и него.

— Има още — рече Шейд. — Друга сцена. Вижте.

Образът на стената се беше сменил. Все още се намираха в същата аудитория, ала сега бе нощ и прозорците бяха тъмни. Мястото бе осветено с факли, които горяха със златно-бяло сияние. Докато преди виждаха единствено ръбовете на тъмните му дрехи и ръцете му, сега те ясно различиха лицето на инквизитора. Съвсем не беше толкова стар, колкото Кит си беше помислил: беше сравнително млад мъж с тъмна коса.

Стаята беше почти празна, с изключение на него и групичка мъже на различна възраст. Нямаше жени. Другите мъже не носеха роби, а дрехи от Регентския период: кожени бричове и къси, закопчани жакети. Някои от тях имаха бакенбарди, а един-двама — грижливо подстригани бради. Те всички изглеждаха развълнувани.

— Феликс Блекторн — заяви инквизиторът, провлачвайки леко думите. — Дъщеря ти, Анабел, бе избрана, за да стане Желязна сестра. Изпратена ви бе, за да се сбогувате, ала сега научавам от Елмазената цитадела, че никога не е пристигнала при тях. Имаш ли някаква представа за местонахождението й?

Мъж с прошарена кестенява коса свъси вежди. Кит се взираше в него с огромен интерес: това бе жив предшественик на Тай и Ливи, на Джулиън и Марк. Имаше широко лице, издаващо избухлив характер.

— Ако намекваш, че съм скрил дъщеря си, не съм. Тя се омърси с допира на магьосник и вече не е част от нашето семейство.