Виелица на сенките [bg]

— Трябва да се махаме, почтени, и то бързо! — Гло-гло взе инициативата в свои ръце.

— Само гоблин остава да ни учи! — недоволно измърмори Халас.

— Сега трябва да тръгнем на изток — продължи старият шаман, сякаш нищо не е чул. — Щом излезем отвъд границите на скалите, ще тръгнем по потока, той тече право на север. В близост до водата ще мога да залича нашите следи.

— Решено! — Еграсса кой знае защо веднага повярва на гоблина. — Ще показваш ли пътя?

— Да, да вървим.

И ние потънахме в мократа гора. Дъждът приспивно ромолеше по листата, беше мокро, студено и много тъмно. Вървях след Халас и затова не веднага забелязах кога Мумр се е присъединил към отряда. Фенерджията просто се появи до нас, тупна ме приятелски с юмрук по рамото и побърза напред да докладва на Алистан.

— Змиорка — повиках вървящият след мен гаракец. — Орките изобщо ли не са поставили охрана през нощта?

Бях малко притеснен, че всичко приключи толкова просто.

— Премахнахме петима по периметъра, при това тихо — отвърна Змиорката. — Защо да се страхуват в собствения си дом, при това в навечерието на празника, за който ни разказа Еграсса? Мисля, че ако не беше този празник, нямаше да те измъкнем толкова лесно, да не говоря за Рога.

— Флинитата ни казаха всичко — появи се отстрани Кли-кли. — И за Рога, и за теб.

— Толкова ли е ценен този пръстен за тях?

— За тях — да. Ние, между другото, едва успяхме да дойдем навреме. Носехме се в галоп, за да те измъкнем, а ти дори едно благодаря не каза!

— Благодаря, Кли-кли.

— Няма за какво — самодоволно откликна шутът. — Много се радвам, че си оцелял, Танцуващ в сенките. Честна дума.

— Аз също.

— Между другото, как се запозна с него? — кимна гоблинът в посока на вървящият пред отряда Гло-гло.

— С него заедно бягахме в лабиринта.

— А-а-а — леко удивено възкликна гоблинът и изостана от мен.

По-нататъшният път премина в мълчание. Гло-гло увеличи темпото толкова много, че понякога трябваше да тичаме след него. Дъждът не само не спря, но дори се усили и аз плътно се увих в куртката на вече покойния Фагред, Х’сан’кор да му изяде костите! Вървяхме цял час без почивка и аз си представих какво им е на воините, които са бързали през половин Заграбия, за да ми помогнат, а сега заедно с мен бягаха от орките. Когато започна да се зазорява, напуснахме местността на старите скали и се озовахме до весело бълбукащ и много широк поток. Сега пътят ни продължи покрай брега. Двадесет минути по-късно Еграсса помоли Гло-гло да спре и като вдигна ръка, помоли за тишина.

— Какво става? — попитах Кли-кли.

— Ш-ш-шт — изсъска той.

Като всички други и аз започнах да се вслушвам в утринната тишина и шума на дъжда. Накрая също чух звука. Той почти се сливаше с дъжда и затова отначало дори не разбрах какво означава.

Бум-м-м! Бум-м-м! Бум-м-м!

Едва чуващ се, едва различим тътен на бойните барабани на орките, вдигащи тревога.