![Диамантен меч, дървен меч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/1/diamanten-mech-drven-mech-bg-download.jpg)
Диамантен меч, дървен меч [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Летописите на Разлома #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Диамантен меч, дървен меч [bg]». Краткое содержание книги:
„Усети я! Богове, какво става тук?!"
Императорът за миг му заприлича на гладен хищник, забелязал прясно, още топло и кърваво месо.
„Защо Баща Хеон така настойчиво ме убеждаваше да предам подаръка?
Този неразбираем дар от неведомата Тъма?"
Отзад сред маговете се разгаряше тревога.
Спряха пред висока черна врата с изкусна резба по двете й крила. Пред тях се появи дама с грижливо поддържана привлекателност, ала маниерите й бяха гадни, змийски, даже гласът бе неприятен - съскащ, угоднически, изкуствен като грима й, и заради това някак нежив. Фесис едва не се изплю от погнуса.
- Наложниците на Негово императорско величество са готови - ниско се поклони дамата.
Императорът бавно се обърна към вестоносеца на Братството, Фесис хлъцна и онемя.
Очите на Императора бяха кръвясали, направо плувнали в кръв. Зениците едва шаваха в алената мъгла. Той беше разбрал.
- Дай - изхърка владетелят и протегна ръка към вързопчето с бялата ръкавица.
Някой от вълшебниците най-накрая съобрази, че нещо не е наред, Фесис в миг проумя за какво Императорът бе повикал наложници - жалък опит да отвлече вниманието на надзирателите си. Сетне воинът на Братството почувства как гръбнакът му почва да се огъва назад - някой не просто го дърпаше, отдалечавайки го от владетеля, а очевидно възнамеряваше да го прекърши. Болката се стрелна като огнена птица по пукащите кости - Фесис падаше, безсилен да се бори против майсторското заклинание... Императорът се намеси, бърз като вихър. Неговите Волни - също.
Нечовешките телохранители бяха четирима. От главата до петите бяха облечени в скъпа стомана, и се славеха като най-добрите бойци на Империята. Те мразеха хуманусите, ала почитаха честта над живота си и затова спазваха дадената клетва за вярност - да служат и да се сражават за Императора. И, почувствали заплаха за господаря си, реагираха така, както бяха научени, както умееха.
А умееха доста.
Падайки, Фесис се изхитри да метне скрития в ръкава си плосък кинжал. Не разбра дали е улучил, ала така или иначе огъващата го до пречупване сила изчезна, намаля и натискът на болката, макар да не го пусна изцяло от прегръдката си. Нощният боец падна зле - бе изгубил ценен миг, запращайки острието в атакувалия го маг. Забави се да се претърколи... Ослепителна бялосинкава мълния бликна в отговор на кинжала. С нереално спокойствие Фесис забеляза попадението на заклинанието в лявото си рамо -то се овъгли до кост, която на свой ред се напука.
Хладнокръвно си рече, че сега наистина ще заболи.
И не сбърка.
Губейки съзнание, делово отчете факта, че вързопчето с ръкавицата вече не е у него.
Императорът предусети посегателството на аколита-пазач срещу воина от Сивото братство и стремително грабна вързопа от ръката на вече падащия момък. Злощастникът бе усукан безпощадно, ала - „Браво на Хеон, страхотни юнаци подбира и обучава!" - отвърна на удара с блестящо като рибка острие, което изхвръкна от ръкава му и се впи в скулата, точно под окото на магьосника в синьо, който се стресна, облещи се и невярващо се хвана за кървящата рана. Едновременно с това се намесиха и Волните. Мечовете им посякоха ранения. Главата му тупна на пода, от жилите пръсна кръв, ала погубилото го оръжие тутакси запламтя с отровнозеленикав огън. Воинът не успя да хвърли меча си - от десницата му по ръката към тялото премина овъгляща вълна... а след нея остатъците плът окапваха оголвайки сухи като на древна мумия кости. Очите на Волния се спукаха, по лицето потече слуз, която също гореше... Кошмарното зрелище целеше да накара останалите да хвърлят оръжията си и да се предадат, ала демонстрацията никак не впечатли другите Волни. Вторият воин с танцова лекота докосна с бърз зигзаг гърлото на аколита в червено - магът се стовари на пода, и започна да се дави. Тутакси Волният прие с гърди злата мълния, запратена от вълшебника на Угус. Кипящата кръв на воина поръси Императора, който се намираше точно зад него.
Видя изтърбушеното падащо тяло на верния си телохранител, който му бе подарил достатъчно време, за да разкъса тъканта на вързопа.
Нямаше представа как ще изглежда „дарът".
„Бяла рицарска ръкавица? Добре, нека е бяла рицарска ръкавица."
Тя сякаш сама се надяна на ръката му. Същата ръка, която неволно се вдигна нагоре, за да предпази лицето от следващата мълния...
Синият език на светкавицата се пръсна на безчет искри, ала очите на насочилия смъртоносното заклинание срещу владетеля на Мелиин не видяха това, защото ослепяха от отражението върху бялата ръкавица.