Републиката на крадците [bg]

— Приемаме каморски барони — каза слабият мъж. — Един барон за един басис плюс барон за смяната.

Локи изтръска кесията си и от нея паднаха четири медни монети. Чиновникът потопи перодръжката в мастилото и започна да дращи по някакво картонче.

— Как се казвате?

— Верена Галанте и Лукаца де Бара — каза Сабета.

— Граждани на Камор?

— Да.

Чиновникът остави перодръжката, дръпна една вратичка зад гърба си, прибра картичката в нишата и завъртя една ръчка. Миниатюрен асансьор се качи до горе и миг по-късно от шахтата се чу приглушено издрънчаване на звънец.

— Горе оръжията са забранени — каза чиновникът, като почука с кокалчетата на ръката си по кръглата поставка. — Тук се охранява старателно. Протегнете ръце, за да бъдете претърсени.

Едрата жена старателно ги опипа. Възможно беше да се пренесе гарота или ножче за плодове, но все пак Етиен Деланкаре Доминго Салвард несъмнено много държеше да не допуска нищо по-смъртоносно до себе си.

— Чисти са — каза жената с нещо като усмивка. — Сиреч нямат оръжия.

— Вървете — посочи чиновникът към стълбите. — Приятна консултация!

Винаги будния Салвард седеше зад бюро, което разполовяваше офиса му и така гарантираше, че всеки, който иска да скочи върху му, ще има да се справя с едно последно препятствие, докато самият той се измъкне или се въоръжи. Локи се почуди дали естеството на клиентелата, или качеството на съветите му го бяха направили толкова предпазлив.

— Седнете. Вие двамата сте малко млади, за да сте попаднали в лапите на закона, нали? — Салвард беше жилест мъж, надхвърлил четирийсетте, с лъвска грива прошарена коса, зализана назад, като че беше галопирал на кон поне двайсет минути. Носът му беше създаден, за да крепи тежестта на оптикали, много по-обемисти от онези с обичайните тънки рамки, които използваха. На дървени поставки върху разхвърляното му бюро имаше две лули, от които се издигаха сиви стълбчета ароматен пушек като рамка около него. — Или пък да не става дума за женитба?

— Ни най-малко — каза Сабета. — Един приятел е закъсал.

— Да чуя подробностите.

— Ударил е господин с по-високо положение — обясни Сабета.

— Задържан ли е бил? Или е избягал?

— Затворили са го в място, което наричат Кулата на плача — каза Локи.

— Сложно е. За съжаление, тежестта на закона е против него, затова трябва да очаква, че ще го подкастрят като жив плет — каза Салвард. — Но понякога е възможно произшествията да бъдат описвани в будеща съчувствие светлина. Какво друго трябва да зная?

— Той си пийва — каза Локи.

— Много от клиентите ми търсят утеха в бутилката. Не е необичайно преживяване.

— И е член на черна като нощта раса — добави Локи. — Чернокож сирестиец е.

— Сирестийците са благороден народ, древен като нашия, с много почитатели в съда.

— И… Приятелят ни е останал почти без пари.

— Но очевидно има съмишленици — каза сърдечно Салвард, като посочи Локи и Сабета, — на които може да се разчита да защитят интересите му. Разбирането ми за хонорар е съвсем разтегливо. Нещо друго?