Политичестки ред и политически упадък [bg]

Твърдението, че една държава може да бъде брутална и в същото време слаба, може да изглежда противоречиво. Нима силните държави не избиват, затварят и измъчват своите противници? Но двете неща всъщност вървят ръка за ръка. Всички държави концентрират и използват власт, т.е. способността насилствено да принуждават хората, но успешните държави разчитат повече на своя авторитет, с други думи, на доброволното съблюдаване на изискванията на държавата въз основа на общественото доверие в легитимността на управлението. В мирните либерални демократични общества юмрукът обикновено е скрит под пластовете ръкавици на закони, обичаи и норми. Държавите, които често прибягват до явна принуда и насилие, обикновено го правят, защото не могат да упражняват властта си по друг начин. Те разполагат с така наречената от Майкъл Ман „деспотична власт“, но не и с „инфраструктурна власт“, която да проникне в обществото и да го структурира. Това се отнася както за колониалните африкански държави, така и за независимите държави, които възникват след края на колониалното управление.

Колониалната държава не е наложен от европейците абсолютистки режим, а по – скоро „непряко управление“, политика, която се провежда още от времето на Индийското въстание през 1858 г., но изчерпателно формулирана за пръв път от лорд Фредерик Лугард, британски губернатор в Северна Нигерия (1900 – 1906), Хонконг (1907 – 1912) и много други страни. Благодарение на опита си в Африка Лугард разбира, че Великобритания няма нито ресурсите, нито персонала, за да управлява от разстояние своите огромни африкански владения директно, както управлява малкия град – държава Хонконг. В произведения като „Двойният мандат в Британска тропическа Африка“ той твърди, че усилията за налагане на европейско законодателство и институции на непокорните африканци са непродуктивни и че коренните народи са управлявани по – добре и по – справедливо чрез собствените си обичайни практики. Такъв е режимът в мюсюлманските емирства в Северна Нигерия, където администрацията е в ръцете на внимателно подбрани от британците местни вождове, контролирани от йерархия от бели служители под ръководството областен администратор или комисар.