Произход на политическия ред [bg]

Независимо че и в двата режима липсват пълноценни съвременни имуществени права, не е ясно дали отсъствието им е обвързващо ограничение за икономическото развитие в мюсюлманския свят. Повечето земи в Османската империя са собственост на държавата и са раздавани на спахии само по време на тяхната активна военна служба. Но селяните, които обработват земите на спахиите, имат плодоползвателни права, които могат да прехвърлят на децата си. Други представители на раята като занаятчии и търговци имат право на частна собственост и могат да натрупат големи богатства, ако притежават късмет и умения. Всички традиционни близкоизточни владетели са абсолютно наясно с опасностите от прекомерно високите и обременителни данъци, които се опитват да избегнат в името на „справедливостта". Освен това и те като други монарси виждат своята роля като защитници на обикновените хора от Грабителските инстинкти на знатни елити. Дори султанът не може да заобиколи закона. Ако спахиите на султана трябва да накажат някого по негова заповед, те трябва да получат присъда от кадия срещу обвиняемия. Ако човек почине, без да остави завещание, имуществото му остава в ръцете на изпълнител на завещанието, преди държавата да предяви право на собственост върху него. Имуществото на починали немюсюлмански чужденци също се описва от кадия и се държи до явяването на наследник.

Очевидно доказателство как законът ограничава властта на традиционните мюсюлмански владетели са благотворителните вакъфи. Както вече видяхме, елитните военни роби, които поддържат властта, първоначално нямат право да имат потомство или да трупат имоти. И мамелюците, и турските еничари заобикалят тези правила най–напред като се сдобиват със семейства, а след това като основават благотворителни фондации, които децата им или други назначени лица да управляват и чиито доходи да гарантират прехраната на потомците им. Арабските и турските владетели оставят много от тези вакъфи непокътнати в продължение на много поколения, макар строгите ограничения върху промените в завещанията да ограничават икономическата полза от тях.

Но ако вакъфът ограничава възможностите на държавата да отнема частна собственост, честото му използване като убежище за активи навежда на мисълта, че други, незащитени религиозно форми на собственост са обект на Произволно данъчно облагане. Дори не всяка държава да заслужава да бъде наречена грабителска, то всички държави се изкушават да станат такива, когато обстоятелствата го налагат. С течение на времето режимът на мамелюкските черкези през XV в. изпитва все по–тежки финансови затруднения, което кара неговите султани да пробват отчаяни хитрости за повишаване на постъпленията. Обикновените данъчни ставки се повишават Произволно, а имотите се конфискуват, което принуждава заможните хора да търсят все по–ефективни начини за укриване на богатствата си, вместо да ги инвестират. По подобен начин фискалната криза, пред която са изправени османците през втората половина на XVI в., води до повишаване на данъчните ставки и заплашва традиционните имуществени права. Предишните институционални правила за еничарска служба и забраната за създаване на семейства са отслабени, а държавните тимари се разпродават незаконно от властимащите на най–високите предлагани цени, вместо да бъдат пазени като награди за военна служба. В търсенето на средства мамелюците дори нахлуват във вакъфите, също както християнските владетели постоянно се опитват да сложат ръка върху именията на манастирите и друга църковна собственост.