V. [bg]

— Ти не обичаш мен — повтаряше Естър. — Ти искаш да ме превърнеш в нещо, което не съм.

В отговор той можеше само да привежда някакви нескопосани платонически доводи. По-приятно ли ще й бъде на Естър, ако той се принизи дотолкова, че да обича само тялото й? Той обича душата й. Какво става с нея? Нали на всяко момиче му се иска мъжът да обича душата й, нейното истинско „аз“? Разбира се! Кое момиче не желае това? Добре, а какво представлява душата? Това е идеята за тялото, абстракцията скрита зад реалността: Естър, такава каквато е в действителност, възприемана от петте сетива, с определени недостатъци в скелета и тъканите. Шьонмейкър би могъл да покаже на света истинската, съвършената Естър, съществуваща вътре в несъвършената. И душата й ще излезе наяве — сияйна, лъчезарна, неописуемо прекрасна.

— Кой си ти, че да ми казваш как ще изглежда душата ми? — откликваше с крясък Естър. — Знаеш ли в какво си влюбен ти? В себе си. Ти обичаш единствено собственото си майсторство на пластичен хирург и нищо друго.

А в отговор на това Шьонмейкър се изтърколваше по-далеч от нея, гледаше дълго в пода и повтаряше на глас риторичния въпрос дали все някога ще може да разбере жените.

Душевният стоматолог Айгенвалю дори бе съветвал Шьонмейкър по въпроса. Макар Шьонмейкър да не бе колега, Айгенвалю все пак бе съгласен с него, допускайки може би, че теорията на Стенсъл за вътрешния кръг е вярна. „Приятелю Дъдли, — казваше си той, — нямаш никаква работа с тези хора.“

Но очевидно имаше, тъй като обслужваше членовете на Пасмината по занижени тарифи за почистване, пломбиране, разширяване на зъбни канали и други стоматологически операции. Защо? Ако всички те бяха лентяи и непрокопсаници, но все пак предоставяха на обществото ценни мисли и произведения на изкуството — много добре, даже прекрасно. Щом е така, значи един ден, през следващата епоха на исторически възход, когато настоящият декаданс вече ще е отшумял в миналото, планетите ще са колонизирани и на земята ще възцари мир, все някой летописец на стоматологията ще спомене Айгенвалю в бележка под линия, като меценат, дискретен лекар на нео-якобинската школа.

Обаче те не произвеждаха нищо, освен разговори, при това не особено съдържателни. Някои от тях, като например Слаб, в действителност упражняваха дейности съответстващи на специалността им, произвеждаха реален продукт. Но какъв? „Датско сирене“. Или неопределена съвкупност от технически похвати в името на самата техника — т.е. Кататоничен Експресионизъм. Или пародии на вече направеното от други.

Толкова за изкуството. А Мисълта? Пасмината си бе разработила някакъв особен вид стенография, посредством която можеше да описва всяко събитие. Размяната на мисли и беседите в „Лъжицата“ на дело се бяха превърнали в елементарен набор от свързани по определени начини собствени имена, литературни алюзии, публицистично-критическа или философска терминология. Разполагаш с даден брой кубчета и в зависимост от системата на подреждането им, ти си или умен или глупав. В зависимост от реакцията на околните, можеш да ги причислиш към категориите Готин или Кофти. Обаче броят на кубчетата е ограничен.