Буденброкови. Упадъкът на едно семейство
- Автор: Манн Томас
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Димитър Стоевски
- Жанр: Зарубежная классическая проза
Электронная книга - «Буденброкови. Упадъкът на едно семейство». Краткое содержание книги:
Сега отново встъпи в ролята си доктор Гизеке. Той влезе във връзка със съпруга относно причината на развода, спряха се на „непреодолима взаимна антипатия“ и започна процес — вторият бракоразводен процес на Тони, отделните фази на който тя следеше сериозно, компетентно и с невъобразимо усърдие. Говореше за него, гдето седнеше и станеше, така че консулът няколко пъти се ядоса. На първо време не беше в състояние да сподели мъката си с никого, защото умът й беше зает с думи като „плодове“, „доходи“, „акцесии“, „дотални въпроси“, „тангибилии“, които тя постоянно произнасяше с достолепна сръчност, като отмяташе глава назад и подигаше малко раменете. Най-дълбоко впечатление в обясненията на доктор Гизеке бе й направил един параграф, в който се говореше за евентуално „съкровище“, намерено на мястото, купено с парите от зестрата; това съкровище трябва да бъде смятано като съставни част на зестрата и да се върне заедно с нея след разтрогване на брака. За това несъществуващо съкровище тя разказа на всички: на Ида Юнгман, на вуйчо Юстус, на бедната Клотилда, на дамите Буденброк от „Брайтещрасе“, които впрочем, когато узнаха за случилото се, плеснаха с ръце в скута си и се спогледаха вцепенени от почуда, че им беше отредено да изпитат и това задоволство. Разказа за него на Тереза Вайхброт, която отново се зае с образованието на Ерика Грюнлих, и даже на добрата мадам Кетелсен, която по много причини не разбра нищо.
После дойде денят, в който съдът се произнесе окончателно за развода и той влезе в законна сила, денят, в който Тони извърши последната Необходима формалност, като помоли Томас да й даде семейната тетрадка и вписа саморъчно новия факт. Сега се налагаше да свикне с новото положение на нещата.
Тя излезе храбра. Не дочуваше с неприкосновено достолепие удивително злорадите дребнави подмятания на дамите Буденброк, по улиците не забелязваше с неизказана студенина главите на срещнатите Хагенщрьомови и Мьолендорпфови и се отказа напълно от всякакъв салонен живот, който впрочем от ред години не се разиграваше вече в родителския дом, а така също и в дома на нейния брат. Останаха й най-близките домашни: консулшата, Томас, Герда; останаха й Ида Юнгман, майчински привързаната приятелка Зеземи Вайхброт, Ерика, за чието изящно възпитание се грижеше и в чието бъдеще може би скътваше сетните си тайни надежди... Така живееше тя и така отлиташе времето.
По-късно, по някакъв съвсем необясним начин, някои членове на семейството узнаха „думите“, страхотните думи, изплъзнали се през оная нощ от устата на господин Перманедер. Какво беше казал той? „Пръждосвай се по дяволите, мръсна свиньо!“
Така приключи вторият брак на Тони Буденброк.
СЕДМА ЧАСТ
ГЛАВА ПЪРВА
Кръщавка!... Кръщавка на „Брайтещрасе“!
Има всичко, каквото в дни на упование се е мяркало пред замечтаните очи на мадам Перманедер, всичко. Защото на масата в трапезарията — внимателно и без трополене, което би смутило тържествения обред оттатък в залата — домашната прислужница налива сметана и горещ шоколад в много чаши, наредени гъсто една до друга на огромен чаен поднос с позлатени мидообразни дръжки; прислужникът Антон нарязва висок козунак, а мамзел Юнгман нарежда бонбони и свежи цветя в сребърни десертни блюда, като критично наклонява глава към рамото си и държи двете кутрета далече от останалите пръсти.
Няма да мине още много време и всички тези прелести ще бъдат поднесени на дамите и господата, насядали във всекидневната и в салона. И дано стигнат за всички, защото днес е събрано семейството в широк — макар и не в най-широк — смисъл: чрез Йовердикови са малко роднина и с Кистенмакерови, чрез тях с Мьолендорпфови и тъй нататък. Невъзможно би било да се тегли граница... Йовердикови пък са представени от главата на семейството, над осемдесетгодишния доктор Каспар Йовердик, сега управляващ кмет.
Той пристигна с кола и се изкачи по стълбата, подпирайки се на бастуна си и на ръката на Томас Буденброк. Неговото присъствие повишава достойнството на тържествения обред; и без съмнение този обред е достоен за всяко достойнство!
Защото там, в залата, пред една масичка, нагласена като олтар и украсена с цветя, зад която говори млад свещеник, в черна одежда със снежнобяла, колосана, набрана яка, наподобяваща воденичен камък — там пред тая масичка една едра, набита, добре охранена, облечена в червено и златно особа държи на дебелите си ръце нещо мъничко, нещо, което се губи в дантели и атлазени панделки... Наследник! Продължител на рода! Нов Буденброк! Разбират ли всички какво означава това?