Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Скъпа, това са хората, които дълго ръководиха моя живот. Аз неведнъж съм ви говорил за тях.
— Вие споменавахте още две имена — каза жената с едва забележим фламандски акцент.
— Госпожата холандка ли е? — попита Д’Артанян.
— Аз съм от Антверпен.
— Тя се казва госпожа Хехтер — добави Планше.
— Не наричайте така госпожата — каза Д’Артанян. — Това име я състарява.
— Аз я наричам Трюшен.
— Очарователно! — въздъхна Портос.
— Трюшен — продължи Планше — пристигна при мен от Фландрия със своите добродетели и две хиляди флорина. Тя бягаше от непоносимия си мъж, който често я е биел. Тъй като аз съм от Пикардия, винаги съм харесвал жените от Артоа. Артоа е на една крачка от Фландрия. Тя дойде да се оплаче на своя кръстник, бакалин на улица Ломбард, където аз сега търгувам. Вложи в моята търговия две хиляди флорина, аз ги умножих и ето сега тя получава десет хиляди.
— Браво, Планше!
— Тя е свободна, богата, има си крава и командва слугинята и татко Селестен. Всичките ми ризи са изтъкани от нея, а зиме ми плете чорапи, сега, като влязохте, също ми плетеше… Срещаме се всеки две седмици и тя се чувства щастлива.
— Аз действително съм щастлива… — кимна Трюшен. Портос започна да суче мустаци.
„Този дявол — помисли си Д’Артанян — какво ли има наум?“ Междувременно Трюшен съобрази веднага каква е работата, отиде в кухнята, за да накара слугинята да побърза, след това донесе още два комплекта прибори и отрупа масата с изискани ястия, които превърнаха вечерята в пир. Краве масло, сланина, аншоа, риба тон, следвани от цялото разнообразие на стоките от бакалницата на Планше. Пилета, зеленчуци, прясна риба, дивеч, с една дума — всичко, което можеше да даде селото. В добавка на това Планше се върна от избата с десет бутилки, покрити с гъст слой прах. Техният вид зарадва сърцето на Портос.
— Аз съм гладен — заяви той.
После седна до госпожа Трюшен, хвърляйки й смъртоносни погледи. Д’Артанян седна от другата й страна. Щастливият Планше скромно седна срещу тях.
— Не се сърдете — каза той, — ако по време на вечерята Трюшен често става от масата. Тя желае да се увери, че леглата ви са приготвени както трябва.
Действително, домакинята много пъти се качва горе и от втория етаж се чуваше скърцане и местене на легла.
В това време тримата мъже ядяха и пиеха. Особено усърден беше Портос. Удоволствие беше да ги гледа човек. Въпреки изпитото вино Д’Артанян беше запазил цялата си въздържаност. Портос пък я беше загубил в значителна степен. Д’Артанян посъветва Планше да извърши отново пътешествие до избата. Тъй като бакалинът беше загубил способността да марширува като пехотинец, капитанът на мускетарите предложи да го придружи. Така те тръгнаха, пеейки с такива гласове, че сам дяволът би се изплашил. Портос и Трюшен останаха на масата.
Докато двамата любители на виното се движеха из тъмната изба, избирайки най-добрите бутилки, до тях достигна звънка целувка. „Портос си е въобразил, че се намира в Ла-Рошел“, помисли си Д’Артанян.
Върнаха се натоварени с бутилки. Планше беше толкова увлечен от песента, че не виждаше и не чуваше нищо. Д’Артанян обаче беше запазил острото си око и ясно забеляза, че лявата буза на Трюшен е доста по-червена от дясната. Портос храбро се усмихваше и с две ръце сучеше мустаци. Трюшен също се усмихваше на великолепния господин.
Пенливото анжуйско вино превърна отначало тримата сътрапезници в трима дяволи, а после в три дръвника. На Д’Артанян едва му стигнаха силите да вземе свещта и да освети собствената стълба на Планше. В това време Планше теглеше Портос, когото развеселената Трюшен буташе отзад.
На Д’Артанян принадлежеше честта да открие стаята и леглата. Портос се строполи на постелята и приятелят му с труд го разсъблече. След като легна, Д’Артанян си каза: „Дявол да го вземе, а се бях заклел никога повече да не пия жълто вино, което мирише на оръжейно масло. Ха! Какво биха казали моите мускетари, ако видеха своя капитан в това състояние?“ Дърпайки завесата, той добави: „За мое щастие, нищо няма да видят.“
Трюшен занесе почти на ръце Планше, сложи го на кревата, дръпна завесата и затвори вратата на спалнята.
— Весело нещо е селото — промърмори Портос, протягайки краката си така, че таблата на леглото се откачи с трясък, но никой не обърна внимание на това, толкова беше весело в имението на Планше.
В два часа през нощта всички в къщата вече спяха.
Глава шеста
КАКВО СЕ ВИЖДА ОТ КЪЩАТА НА ПЛАНШЕ
На следващото утро тримата герои спяха сладък сън. Трюшен предвидливо беше затворила капаците, боейки се първите слънчеви лъчи да не повредят зрението на спящите. Затова зад завесите при Портос и под балдахина на Планше беше тъмно като в избата, докато Д’Артанян беше събуден от палав слънчев лъч, проникнал през капаците. Той веднага скочи от кревата, сякаш се готвеше да тръгне в атака. Превзе с пристъп стаята на Портос, която беше до неговата. Портос спеше дълбоко и хъркаше толкова гръмко, че стените трепереха. Д’Артанян го събуди с мъка. Портос започна да търка очи.