Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
— Не на майтап — възрази Рон. — Шлучайно.
— Случайно, а?
Пак се чу весел кикот.
— Знаеш ли, Уизли, кой обича да изрича името на Черния лорд? — изръмжа Грейбек. — Ония от Ордена на феникса. Това говори ли ти нещо?
— Не.
— И понеже към Черния лорд не се проявява подобаващото уважение, върху името беше сложено Табу. По този начин бяха заловени някои членове на Ордена. Я да видим сега. Вържете ги заедно с другите двама пленници!
Някой дръпна с все сила Хари за косата, повлачи го малко, блъсна го да седне, после се зае да го връзва с гръб към други хора. Хари още беше полусляп, едва виждаше с отеклите си очи. Когато мъжът, който ги беше завързал, се отдалечи, той пошушна на другите пленници:
— Някой има ли още магическа пръчка?
— Не — отговориха Рон и Хърмаяни, които бяха от двете му страни.
— Аз съм виновен за всичко. Изрекох името, извинявайте…
— Хари! — чу познат глас точно зад гърба си — беше човекът, завързан отляво на Хърмаяни.
— Дийн?
— Значи си ти! Ако разберат кого са заловили!… Това са похитители, търсят само бегълци, които да заменят за злато…
— Не можем да се оплачем, добра плячка за една вечер — заяви Грейбек, когато чифт подковани ботуши минаха с тежка стъпка покрай Хари и откъм палатката се чуха още трясъци. — Един мътнород, един офейкал таласъм и трима бегълци. Провери ли имената им в списъка, Скабиор? — ревна той.
— Да. Тука, Грейбек, няма никакъв Върнън Дъдли.
— Виж ти — учуди се върколакът. — Интересно.
Той приклекна до Хари, който видя изпод процепа между отеклите си клепачи съвсем мъничко от лице, покрито със сплъстена сива козина, с бакенбарди, остри тъмни зъби и ранички в ъглите на устата. Грейбек миришеше по същия начин, както на върха на кулата, където беше загинал Дъмбълдор: на мръсотия, пот и кръв.
— Значи не те издирват, а, Върнън? Или си в списъка, но под друго име? В кой дом в „Хогуортс“ си учил?
— В „Слидерин“ — отговори по инерция Хари.
— Виж ги ти, всичките си въобразяват, че искаме да чуем точно това — изсмя се от мрака Скабиор. — А никой не може да каже къде е общата стая.
— В подземието — заяви ясно Хари. — Влиза се през стената. Пълно е с черепи и с разни други чудесии и е под езерото, затова светлината е зелена.
Настъпи кратко мълчание.
— Бре, май наистина сме заловили малък слидеринец — каза Скабиор. — Браво на теб, Върнън, в „Слидерин“ няма много мътнороди. Кой е баща ти?
— Работи в министерството — излъга Хари. Знаеше, че ако тръгнат да проверяват, веднага ще го изобличат, но пък така печелеше време, докато лицето му си възвърне обичайния вид и играта приключи. — Отдел „Магически злополуки и бедствия“.
— Знаеш ли, Грейбек — каза Скабиор. — Там май наистина има един Дъдли.
Хари едва си поемаше дъх: дали късметът, чистият късмет, нямаше да им помогне да се измъкнат сухи от водата?
— Виж ти — отвърна Грейбек и Хари долови в бездушния му глас едва забележима следа от притеснение — Грейбек явно се чудеше дали наистина току-що не е нападнал и завързал син на служител в министерството. Сърцето на Хари заблъска между ребрата, около които беше намотано въжето, и той нямаше да се изненада, ако Грейбек беше забелязал неговото притеснение. — Ако ми казваш истината, грознико, значи няма защо да се притесняваш от едно кратко пътешествие до министерството. Очаквам баща ти да ни възнагради, задето сме те върнали.
— Но ако просто ни пуснете… — подхвана с пресъхнала уста Хари.
— Ей! — чу се вик откъм палатката. — Я виж, Грейбек!
Към тях забърза тъмен силует и Хари видя как в светлината на магическите им пръчки проблясва сребро. Бяха намерили меча на Грифиндор!
— Как-ва пре-лест! — оценяващо процеди Грейбек и го взе от спътника си. — Наистина е много красив. Явно е таласъмска изработка. Откъде имате такава чудесия?
— На баща ми е — продължи с лъжите Хари, защото се надяваше, че в тъмнината Грейбек няма да види името, издълбано точно под ръкохватката. — Взехме го за малко да насечем дърва за огъня…
— Я чакай, Грейбек! Виж тук… във „Вестите“!
Още докато Скабиор изричаше това, Хари усети болка в белега, опънат върху обезобразеното му чело — прорязваща, свирепа, пареща болка. По-ясно от всичко наоколо видя извисили се кули, мрачна крепост, гарвановочерна и страховита: мислите на Волдемор отново бяха станали остри като бръснач — той се плъзгаше към грамадната постройка с усещането за спокойно въодушевена целеустременост…
Толкова близо… толкова близо…
С огромно усилие на волята Хари затвори съзнанието си за мислите на Волдемор и си наложи да се върне на мястото, където седеше в тъмнината, завързан за Рон, Хърмаяни, Дийн и Грипкук.