Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
— „Ъррмаяни Грейнджър — зачете Скабиор, — мътнородата, за която се знае, че е поела на път заедно с ’Арри Потър.“
Белегът на Хари сякаш пламтеше в мрака, но той с огромно усилие си наложи да остане мислено на място и да не прониква в съзнанието на Волдемор. Чу как ботушите на Грейбек проскърцаха, докато се навеждаше към Хърмаяни.
— Знаеш ли какво, момиченце? Тази тук на снимката ужасно прилича на теб.
— Не съм! Не съм аз!
С писъка си тя все едно си призна всичко.
— „За която се знае, че е поела на път заедно с Хари Потър“ — повтори тихо Грейбек.
Всичко наоколо беше притихнало. Болката в белега на Хари стана непоносима, той обаче беше впрегнал всичките си сили, за да не се поддаде на желанието да надзърне в мислите на Волдемор: никога до този миг не е било по-важно да мисли трезво със собствения си ум.
— Е, това променя нещата, нали? — прошепна Грейбек.
Никой не отговори. Хари почувства как бандата похитители са застинали и наблюдават и усети как ръката на Хърмаяни трепери до неговата. Грейбек се изправи и дойде при Хари, после отново се наведе и съсредоточено се взря в обезобразените му черти.
— Какво е това на челото ти, Върнън? — попита тихо със зловонен дъх право в ноздрите на Хари и долепи мръсен пръст до изопнатия белег.
— Не го докосвай! — кресна Хари, понеже не се сдържа: стори му се, че от болката ще повърне.
— Мислех, че носиш очила, Потър! — изсъска Грейбек.
— Аз намерих очила — провикна се един от похитителите, които кръжаха отзад. — Чакай, Грейбек, в палатката имаше очила…
След броени секунди очилата бяха сложени грубо на носа на Хари. Похитителите се приближаваха все повече и се взираха в него.
— Готово! — подвикна грубо Грейбек. — Пипнахме Потър!
Всички отстъпиха няколко крачки назад, стъписани от осъзнатото. Хари още се мъчеше да не губи самообладание и да остане в собствената си глава, която щеше да се пръсне от болка, и затова не се сети какво да каже: на повърхността на съзнанието му изникваха накъсани образи…
… той се плъзгаше около високите стени на черната крепост…
Не, той беше Хари, завързан и лишен от магическа пръчка, в крайна опасност…
… и гледаше нагоре, нагоре към прозореца най-високо, към най-високата кула…
Той беше Хари и онези тихо обсъждаха съдбата му.
… беше време да полети…
— … в министерството ли?
— Остави го това министерство! — изръмжа Грейбек. — Ще оберат лаврите и нас ще ни оставят с празни ръце. Мисля да го отведем право при Вие-знаете-кого.
— Ще го повикаш ли? Тука? — попита Скабиор и в гласа му прозвучаха страхопочитание и ужас.
— А, не — изръмжа Грейбек, — нямам… разправят, че щабквартирата му била в къщата на семейство Малфой. Ще отведем момчето там.
Хари разбираше защо Грейбек не иска да вика Волдемор. На върколака може и да му беше разрешено да ходи с мантия на смъртожадните, когато те искаха да го използват, но само най-приближените на Черния лорд носеха Черния знак: на Грейбек не беше оказана тази най-висока чест.
Белегът на Хари отново пламна от болка…
… и той се извиси в нощта, политна право към прозореца най-горе на кулата…
— Ама наистина ли си сигурен, че е той? Щото ако не е той, Грейбек, всичките сме трупове.
— Кой командва тук, а? — ревна Грейбек, за да потули, че не е на висотата на положението. — Казвам ти, Потър е, а за него и за пръчката му тутакси ще ни броят цели двеста хиляди галеона! Но ако вас ви е страх да дойдете, всичко ще остане за мен, а с повечко късмет ще получа и момичето!
… прозорецът представляваше съвсем тясна пролука в черния камък, през която не можеше да се провре човек… през нея едва-едва се виждаше скелетоподобен силует, свит под одеяло… дали беше мъртъв, или спеше?…
— Добре тогава! — каза Скабиор. — Добре, идваме с теб. Ами останалите, Грейбек, тях какво ще ги правим?
— Как какво — ще ги водим и тях. Имаме двама мътнороди, това прави още десет галеона. Я ми дай и меча. Ако това там са рубини, ето ти още едно малко съкровище.
Пленниците бяха издърпани да станат. Хари чу как Хърмаяни диша учестено и накъсано.
— Дръжте се, ама здраво. Аз ще се заема с Потър — оповести Грейбек, като сграбчи в шепа косата му, а Хари усети как дългите жълти нокти го дращят по скалпа. — Броя до три. Едно… две… три…
Магипортираха се, теглейки със себе си и пленниците. Хари се задърпа, опита да се отскубне от ръката на Грейбек, но нямаше надежда да успее: Рон и Хърмаяни бяха завързани плътно до него от двете му страни. Хари не можеше да се отдели от групата и когато остана без дъх, в белега го проряза още по-силна болка…