Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Значи ти и Шимейн не сте женени много отдавна?
Гейдж се усмихна хладно.
— Достатъчно отдавна, за да успеем да оценим щастието, с което ни дарява бракът ни.
Уилям долови твърдата нотка в тона на сина си и се наежи. Очевидно малката хубостница вече беше успяла да се оплаче от отношението му към брака им. Нищо чудно, че сега изглеждаше толкова смутена.
— Тоест, тя ти е казала, че не одобрявам това, че си се оженил за престъпница, така ли?
Гейдж стисна челюст.
— Шимейн не ми е казвала ни дума за това, татко, но тъй като познавам добре твоята безпардонност, се досетих, че не си се поколебал да изразиш гласно мнението си пред нея. — С всяка произнесена дума гневът му се засилваше. — От сега нататък настоявам ако имаш да казваш нещо за нашия брак, да го казваш на мен, вместо на Шимейн. Защото аз пък не одобрявам да разстройваш съпругата ми и няма да ти позволя да го правиш, чуваш ли?!
Андрю се разтрепери и се сгуши до рамото на баща си. Усетил тревогата му, Гейдж го погали утешително по гърба. Трябваше да се овладее, дори и само заради детето.
— Съжалявам, татко — извини се той. — Изглежда, че двамата с теб все още не се разбираме. А и аз все още не съм се научил да си държа езика зад зъбите.
— Може би ще е най-добре да си вървя — отвърна Уилям със странно притихнал глас. Сетне се обърна и тръгна бавно към вратата, но Шимейн изтича след него и сложи ръка на рамото му.
— Не си отивайте, милорд, моля ви — умолително каза тя. — Не искам да ставам повод за нов конфликт помежду ви. Останете да обядвате с нас. А ако сте съгласен да прекарате известно време под нашия скромен покрив, горе има една малка спалня, където можете да се настаните. — Тя смело погали с треперещи пръсти тънката, обсипана с тъмносини вени ръка на стария човек и добави меко: — Трябва да останете заради Андрю. Вие сте единственият му дядо.
Уилям я погледна през пелената от сълзи, които бяха набъбнали в очите му, въпреки усилията му да ги задържи.
— Трябваше ми толкова много време да открия сина си, че не ми се иска да си тръгвам, преди да съм опознал по-добре семейството му.
Шимейн усети внезапна нежност към този самотен, нещастен човек и стисна ръката му с подкупваща усмивка.
— Тогава останете, милорд, и бъдете част от нашето семейство.
Той потупа леко опакото на дланта й.
— Благодаря ти, Шимейн. Ще се радвам да го сторя.
Шимейн го хвана под ръка и го отведе обратно при Гейдж.
— Не искам да има повече такива избухвания. Заради Андрю — помоли го тя, гледайки го право в очите. — Може би болката от предишните години още не е отминала, любов моя, но ако не можехме да прощаваме, как щяхме да се лекуваме от раните на миналото и да облекчаваме тежестта в душите си?
Гейдж знаеше, че е права, но трябваше да мине доста време, преди да почувства, че е способен да срещне напрегнатия поглед на баща си и да попита:
— Искаш ли да разгледаш кораба, който строя?
Уилям въздъхна с облекчение.
— Да. Освен това бих искал да намина и към работилницата ти. — Той посочи с ръка мебелите в стаята. — Такива мебели могат да се видят само в най-изисканите домове в Англия. Трябва да си много горд с постиженията си, Гейдж.
Андрю вдигна глава и погледна първо дядо си, после баща си.
— Може и аз да дойда, тате?
Гейдж се усмихна.
— Ела да разведем дядо ти наоколо.
Момчето сбърчи носле в точно копие на бащината си усмивка.
— Дядо помогне да постлоиш колаб, тате?
— Би могъл, стига да се научи да изпълнява моите нареждания като другите ми работници — закачливо каза баща му, и това накара собствения му баща, който тъкмо поемаше глътка въздух, да се задави. Гейдж го потупа по гърба, за да му помогне да възстанови дишането си, но не можа да се сдържи и продължи с репликите, които някога бе слушал до втръсване от устата на самия Уилям. — Но ще трябва да започнеш като чирак и да покажеш, че те бива.
Баща му не можеше да реши дали да се закашля, да изпъшка ли или да се разсмее.
— Проклет да си, Гейдж, знаех си, че рано или късно ще ми го върнеш тъпкано!
Младият мъж се засмя. Напрежението, което го сковаваше до преди малко, се беше изпарило.
— Да, възможно е.
По-късно същата вечер, в спалнята, Шимейн съблече нощницата си и я метна на леглото, преди да се пъхне между завивките и в очакващите я обятия на своя съпруг. Гейдж се усмихна развеселено.
— Повечето жени обличат нощниците си, преди да си легнат, сладка моя, а ти правиш точно обратното.