Романът на Лизи
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #50
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Романът на Лизи». Краткое содержание книги:
„Не“ — би отговорила Лизи Ландън. Съпругът й — прочут писател, винаги е бил център на вниманието, а тя вечно се е стремяла да остане в сянката му. След двайсет и пет години щастлив брак — години, през които тя неизменно е до Скот по време на безбройните литературни четения и лекции — внезапно красивата приказка свършва. Скот е мъртъв. „Бум. Край!“, както гласи второто и последното изречение от ръкописа, който Лизи открива, когато се залавя с нелеката и изпълнена с носталгия задача да разчисти работните помещения на съпруга си. БУМ? Думата е необикновена, Скот я е уловил в своето бездънно езеро на вдъхновението; в речника от детството му тя означава „ключ към загадката“. Каква мистерия й предстои да разгадае? Кой е онзи, който звъни по телефона и настоява вдовицата Ландън да му предаде непубликуваните творби на прочутия автор, защото иначе?…
Възможно ли е световете, в които се пренася въображението, да са реални за някои хора?
Онова, което Лизи започва като преглеждане на ръкописите на съпруга си, ще се превърне за нея в почти фатално пътуване в тъмата, съпътствала Скот през целия му живот.
Изпод перото на невероятния майстор на трилъра историята за дългогодишния брак на прочутия писател Скот и „обикновената“ Лизи, се превръща във фантастичен свят със свои език и география, населен с герои и чудовища, изпълнен със скърби и победи — накратко, чиста проба СТИВЪН КИНГ.
„Предстои ти кръвен бум“ — бе казало създанието в леглото и да, наистина — бе я навестил Черният принц на инкунксите, който бе извадил от торбата с фокусите нейната отварачка за консерви.
„Скрит е зад пурпура. Вече намери първите три бумстанции. Още няколко и ще получиш награда.“
И каква награда й бе обещало съществото, лежащо в постелята? Напитка. Предполагаше, че ще е кока-кола или „Роял Краун“, понеже такива бяха наградите на Пол, ала сега вече тя знаеше, че става въпрос за нещо друго.
Наведе глава, потопи насиненото си лице в езерото и стараейки се да не мисли какво прави, глътна малко вода — учудващо прохладна и освежаваща. Можеше да изпие и повече, но интуицията й заповяда да се ограничи само с две глътки. Тя докосна устните си и откри, че вече не са подпухнали. Изобщо не беше изненадана.
Без да й пука дали вдига шум, или не (и без да благодари на езерото за лечебната му сила), тя пое към брега. Стори й се, че измина цяла вечност. Вече нямаше хора нито във водата, нито на плажа. Стори й се, че зърна жената, с която бе говорила, да седи на една от каменните скамейки със спътничката си, но не бе съвсем сигурна, защото луната още не се бе издигнала достатъчно високо. Погледна към по-горните редове и очите й се спряха на една фигура, увита в саван; лунната светлина посребряваше забулената глава и Лизи си каза, че това е Скот и че той я наблюдава. Не беше ли тази идея логична, макар и по някакъв безумен начин? Възможно ли бе да е проявил достатъчно воля, за да отиде при нея, пък дори и за няколко мига преди разсъмване, когато тя лежеше в постелята с изпадналата си в кома сестра? За да й каже още нещо… за последен път.
Прииска й се да го повика, дори и това да означаваше, че самата тя е на крачка от лудостта. Нейде в далечината камбанката на Чъки Джи тихо зазвъня.
В този момент Скот й проговори за последен път:
— Лизи.
Гласът му бе неописуемо нежен. Зовеше я по име, зовеше я да се върне.
— Моя малка…
15.
— Лизи — мълви той. — Миломое.
Седи на люлеещия се стол, а Лизи е на ледения под, но не тя, а Скот трепери от студ. Лизи внезапно си спомня думите на Баба Д. („Трепери от страх в тъмното“) и разбира, че той зъзне, понеже одеялото е останало в Бумна луна. Отгоре на всичко цялата стая е като хладилник. Тук и преди беше хладно, но сега цари лют студ, няма и осветление.
Монотонното бучене на отоплителния котел не се чува (най-вероятно, защото е спрял да работи), през заскрежените прозорци се виждат само ярките багри на северното сияние. Уличната лампа не свети. „Спрял е токът“ — мисли си Лизи, но не — телевизорът работи. На екрана му младежите от Анарийн, щата Тексас, още са в казиното, но скоро ще отидат в Мексико, а когато се завърнат, Сам Лъва ще бъде мъртъв, ще бъде увит в саван и ще седи на една от онези каменни скамейки над езе…
— Странно — казва Скот. Зъбите му тракат, но тя долавя недоумението в гласа му. — Не съм пускал видеото, защото се боях да не те събудя, Лизи. А после…
Наистина е така — когато влезе в стаята и го завари на люлеещия се стол, апаратът не работеше; сега обаче я вълнува доста по-важен въпрос:
— Скот, а то може ли да ни последва?
— Не, скъпа. Не може, ако не е подушило миризмата ти или не се е съсредоточило върху тво… — Той замлъква, навярно, защото филмът отново го поглъща. — „Джамбалая“ никога не е звучала в тази сцена. Гледал съм „Последната прожекция“ петдесет пъти и смятам, че като се изключи „Гражданинът Кейн“, това е най-добрият филм на всички времена, но в епизода в казиното никога не е звучала „Джамбалая“. Наистина пее Ханк Уилямс, да, но изпълнява „Коу-Лайга“, песента за индианския вожд. И ако телевизорът и видеото работят, защо няма осветление?
Става от люлеещия се стол и натиска ключа на стената. Нищо. Свирепият леден вятър от Йелоунайф най-накрая е победил електрозахранването, прекъсвайки тока в Касъл Рок, Касъл Вю, Харлоу, Мортън, Ташмор Понд и в по-голямата част от Западен Мейн. В същия миг, когато Скот натиска бутона за осветлението, телевизорът се изключва. За миг картината става толкова ярка, че заслепява очите, след което изчезва. Следващия път, когато мъжът й пусне касетата с „Последната прожекция“, ще се изясни, че десетминутен отрязък от средата на филма е изтрит, сякаш тази част от лентата е попаднала под въздействието на мощно магнитно поле. Впоследствие няма да го коментират, но и Скот, и Лизи разбират, че макар и двамата да мислеха за спалнята за гости, именно Лизи ги е пренесла обратно… именно тя си е представила как старият Ханк пее „Джамбалая“ вместо „Коу-Лайга“. Бе вложила толкова енергия в мисленото пресъздаване на включените телевизор и видео в момента на завръщането им, че устройствата бяха продължили да работят още почти минута и половина, след като целият окръг Касъл бе останал без електричество.