Романът на Лизи
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #50
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Романът на Лизи». Краткое содержание книги:
„Не“ — би отговорила Лизи Ландън. Съпругът й — прочут писател, винаги е бил център на вниманието, а тя вечно се е стремяла да остане в сянката му. След двайсет и пет години щастлив брак — години, през които тя неизменно е до Скот по време на безбройните литературни четения и лекции — внезапно красивата приказка свършва. Скот е мъртъв. „Бум. Край!“, както гласи второто и последното изречение от ръкописа, който Лизи открива, когато се залавя с нелеката и изпълнена с носталгия задача да разчисти работните помещения на съпруга си. БУМ? Думата е необикновена, Скот я е уловил в своето бездънно езеро на вдъхновението; в речника от детството му тя означава „ключ към загадката“. Каква мистерия й предстои да разгадае? Кой е онзи, който звъни по телефона и настоява вдовицата Ландън да му предаде непубликуваните творби на прочутия автор, защото иначе?…
Възможно ли е световете, в които се пренася въображението, да са реални за някои хора?
Онова, което Лизи започва като преглеждане на ръкописите на съпруга си, ще се превърне за нея в почти фатално пътуване в тъмата, съпътствала Скот през целия му живот.
Изпод перото на невероятния майстор на трилъра историята за дългогодишния брак на прочутия писател Скот и „обикновената“ Лизи, се превръща във фантастичен свят със свои език и география, населен с герои и чудовища, изпълнен със скърби и победи — накратко, чиста проба СТИВЪН КИНГ.
— Съсредоточи се, Лизи. Веднага. Напрегни си мозъка.
Тя затваря очи и вижда спалнята за гости в дома им на Шугар Топ Хил. Вижда Скот на люлеещия се стол. Вижда се как седи на леденостудения под и държи ръката на Скот. Стъклата на прозорците са покрити със заскрежените рисунки на зимата, и през тях проблясва фантастичната феерия от багри на северното сияние. Телевизорът е включен и на екрана му отново тече „Последната прожекция“. Младежите са в черно-бялата билярдна зала на Сам Лъва, а от джубокса се носи гласът на Ханк Уилямс, който пее „Джамбалая“.
За момент тя усеща, че Бумна луна се размива пред погледа й, сетне музиката в съзнанието й — музиката, която звучеше тъй жизнерадостно — заглъхва. Отчаяно й се иска да зърне дома си, но и голямата сива скала, и пътечката, виеща се сред дърветата, още са тук. Странните звезди продължават да се взират от черния небосвод, обаче кикотниците са замлъкнали, вятърът не шумоли в листата и дори камбанката на Чъки Джи не звъни, понеже Дългучът е спрял да се ослуша, и целият свят сякаш е затаил дъх. Грамадното петнисто същество е вляво от тях на някакви си петнайсетина метра разстояние и Лизи долавя миризмата му. Мирише като тоалетните по магистралата, като стаите в евтините мотели, пропити с отровния дъх на тютюнев дим и уиски, като поаканите гащи на Доброто мамче, когато остаря и изкуфя. Длъгнестата твар дебне зад близките дървета, прекъснала стремителното си плъзгане из дъбравата, а те не се завръщат, Господи, не се завръщат, не си отиват у дома, не се прибират вкъщи, но някаква причина са впримчени тук и не могат, не могат, не могат да помръднат.
Шепотът на Скот е толкова тих, че едва се чува. Ако не бяха движенията на устните му до ухото й, тя щеше да помисли, че общуват по телепатичен път.
— Заради одеялото е, Лизи — понякога нещата се пренасят тук, но не и в обратната посока. Обикновено не става така, обикновено се удвояват — не знам защо, ала е така. Сигурен съм обаче, че одеялото ни държи като котва. Хвърли го.
Лизи се подчинява. Звукът от падането е като едва доловима въздишка (с такъв звук доводите срещу безумието пропадат в бездънните подземия), но Дългучът го чува. Тя усеща промяната в потока непроницаеми мисли, усеща надигащата се вълна на неговото безумие. Едно дърво се пречупва с оглушителен трясък — чудовището започва да се обръща. Лизи отново затваря очи и вижда спалнята за гости в тяхната къща толкова ясно, както не е виждала нищо през живота си — вижда я през лупата на ужаса.
— Сега — прошепва Скот и се случва нещо невероятно. Лизи усеща как въздухът променя посоката си и внезапно Ханк Уилямс пее „Джамбалая“. Той пее…
14.
Той пееше, защото телевизорът работеше. Едва сега споменът се върна, и то съвсем ясен, и тя се запита как е могла да забрави.
„Време е да напуснеш алеята на спомените, Лизи време е да се върнеш у дома.“
Както се казва, всички да излизат от басейна! Лизи бе изпълнила мисията си, докато възкресяваше зловещия спомен за петнистата длъгнеста твар. Гърдата още я болеше, но болката вече не бе яростна и пулсираща, а притъпена. Беше се чувствала по-зле като тийнейджърка през дългите летни дни, когато носеше твърде тесен сутиен. От мястото, на което беше коленичила, потопена до брадичката във водата, виждаше, че луната
(доста по-малка и с цвят на сребро)
вече се е издигнала над почти всички дървета в гробището с изключение на най-високите. Внезапно отново я обзе страх — ами ако дългото петнисто се върне? Ако чуе мислите й и се върне? Това място се смяташе за безопасно и Лизи предполагаше, че е точно така (безопасно поне по отношение на кикотниците и другите противни обитатели на Вълшебната гора), но тя нямаше никаква представа дали длъгнестото създание се подчинява на правилата, които не допускаха хищните твари до езерото. Усещането, че гигантското чудовище е… различно, не преставаше да я човърка. Спомни си заглавието на един разказ на ужаса и то отекна в съзнанието й като камбанен звън: „Само свирни и ще дойда при теб.“
После в съзнанието й изплува заглавието на единствения роман на Скот, който тя не можеше да понася: „Стръвни дяволи“.
Преди да се отправи към брега, бе връхлетяна от още един спомен — как преди разсъмване се събужда в едно легло със сестра си Аманда и открива, че миналото и настоящето са се преплели. Нещо по-лошо — сторило й се беше, че до нея лежи не сестра й, а мъртвият й съпруг. И по някакъв начин това бе самата истина, защото макар и съществото с нощницата на Аманда, лежащо в постелята, да говореше с гласа на сестра й, то изричаше фрази от тайния семеен език, които бяха известни само на Лизи и Скот.