Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Това ще бъде оправено заедно с всичко останало — каза тя хладно. Много зависеше кой е останал в Кемлин и кой се е оттеглил в именията си. — Къде е лорд Пеливар? Лорд Абел? Лейди Арател? — Те предвождаха силни домове и имаха много поданици.
— В изгнание — отвърна умислено Лини и я погледна озадачена. — Ти ги прогони от града още през пролетта.
Мургейз зяпна. Изобщо не помнеше такова нещо. Но сега, макар много смътно и далечно, си го спомни.
— Лейди Елориен? — каза тя бавно. — Лейди Емлин и лорд Луан? — Още силни домове. Още домове, които бяха застанали зад нея, преди да спечели трона.
— В изгнание — отвърна Лини също така бавно. — Ти нареди Елориен да бъде набита с камшици за това, че настоя да разбере защо. — Тя се наведе да прибере косата на Мургейз, паднала на челото й, и сгърчените й пръсти се плъзнаха по бузата й, както когато я опипваше да разбере дали е с треска. — Добре ли си, момиче?
Мургейз кимна безчувствено. Вече си го спомняше, макар и смътно. Елориен, която пищеше яростно, докато деряха роклята й на гърба. Домът Тремейн беше първият, който хвърли силите си в поддръжка на Траканд, воден от пълничката миловидна жена, само няколко години по-голяма от Мургейз. Воден от Елориен, една от най-близките й приятелки. Във всеки случай беше такава доскоро. Елейн беше наречена на името на бабата на Елориен. Смътно можа да си спомни и другите, напуснали града. Очевидно вече отчуждени от нея. А тези, които оставаха? Домове твърде слаби, за да бъдат от полза, или двулични угодници. Тя сякаш си спомни как подписва многобройните укази, които й беше поднасял Гебрил, укази за удостояване с благороднически титли. Съратниците на Гебрил и нейни врагове: те бяха единствените останали с влияние в Кемлин.
— Твърденията ти не ме интересуват — каза твърдо Лини. — Треска нямаш, но нещо с теб не е наред. Това, от което имаш нужда, е някоя Церителка Айез Седай.
— Никаква Айез Седай. — Гласът на Мургейз прозвуча още по-твърдо. Тя наново, много бегло, опипа пръстена си. Знаеше, че ненавистта й към Кулата бе избуяла скоро, по някаква не съвсем рационална причина, но въпреки това не можеше да се принуди да се довери на някаква Бяла кула, която, изглежда, се опитваше да скрие дъщеря й от нея. Писмото й до новата Амирлин, в което настояваше да й върнат Елейн — никой никога не настояваше пред Амирлинския трон, но тя го беше направила — това писмо беше останало без отговор. Едва ли бе успяло да стигне до Тар Валон. Във всеки случай беше повече от ясно, че няма отново да приеме някоя Айез Седай край себе си. Но при все това, въпреки всичко, не можеше да не мисли за Елейн без неудържим изблик на гордост. Издигната в Посветена за толкова кратко. Елейн можеше да се окаже първата жена, седнала на трона на Андор като пълноправна Айез Седай, не просто обучавана в Кулата. Пълна безсмислица беше това, че изпитва и двете неща едновременно, но пък какво ли напоследък изглеждаше смислено? А дъщеря й никога нямаше да получи Лъвския трон, ако Мургейз не й го осигуреше.
— Казах никаква Айез Седай, Лини, така че можеш спокойно да престанеш да ме гледаш така. Този път няма да ме накараш да ти гълтам гадните церове. Освен това съмнявам се, че в Кемлин може да се намери Айез Седай с какъвто и да е цвят на ресните на шала. — Старите й поддръжници си бяха отишли, прогонени от самата нея, а враговете й навярно потриваха доволно ръце от това, което бе направила с Елориен. Нови лордове и лейди бяха заели местата им в двореца. Нови лица сред гвардейците. Колко ли вярност изобщо бе останала тук? — Ти би ли разпознала един гвардейски лейтенант на име Таланвор, Лини? — След бързото кимване на старицата тя продължи. — Намери го и ми го доведи. Но гледай да не разбере, че го водиш при мен. Всъщност, ако някой попита, казвай на всички, че не съм тук.
— Има нещо по-сериозно от жените на Гебрил, нали?
— Просто го направи, Лини. И побързай. Не остава много време. — По сенките, които хвърляха гъстите дървета зад прозореца, можеше да се разбере, че слънцето е започнало да се снишава. Вечерта щеше да настъпи твърде скоро. Вечерта, когато Гебрил щеше да я потърси.