Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
След като Лини излезе, Мургейз остана да седи вкочанена на стола. Да стане не смееше — коленете й вече не трепереха, но се боеше, че ако стане, ще тръгне и няма да спре, докато не се прибере в дневната си, за да чака Гебрил. Толкова силен беше поривът, особено сега, когато се оказа отново сама. А погледнеше ли я той веднъж, погалеше ли я, беше сигурна, че ще му прости всичко. Да забрави всичко, може би, ако можеше да съди по това колко мъгливи и неясни бяха спомените й. Да знаеше повече, щеше да допусне, че използва Единствената сила, за да я омае така, но никой мъж, преливащ Силата, не можеше да преживее толкова дълго.
Лини често й беше казвала, че на света винаги ще се намери един мъж, пред когото да се окаже, че една жена се държи като безмозъчна глупачка, но тя никога не беше вярвала, че може да се унизи до такава степен. Въпреки това изборът й на мъже никога не беше се оказвал добър, колкото и правилен да изглеждаше за момента.
Бракът й с Тарингейл Дамодред беше политически. Преди това той беше женен за Тигрейн, щерката-наследница, чието загадъчно изчезване предизвика спора за наследството на трона, след като Модрелайн умря. Бракът й с него бе осигурил връзка със старата кралица, смекчил бе съмненията на повечето й противници и което беше по-важно — бе укрепил съюза и бе сложил край на серията от непрекъснати войни с Кайриен. Така обикновено кралиците избираха съпрузите си. Тарингейл беше хладен, затворен в себе си мъж и любов между тях никога не бе съществувала, въпреки двете им чудесни деца; изпитала бе почти облекчение, когато той почина след злополука по време на лов.
Томодрил Мерилин, фамилен бард и след това — дворцов бард, първоначално беше истинска радост за душата й — интелигентен и остроумен, вечно засмян мъж, който използваше ловко хитрините на Играта на Домове, за да й помогне да се възкачи на трона и след това да укрепи могъществото на Андор. По онова време той беше два пъти по-възрастен от нея и все пак тя можеше да се омъжи за него — браковете с хора от неблагороден произход не бяха нещо необичайно за Андор, — но той изчезна, без дума да й каже, а тя не бе успяла да овладее гнева си. Така и не разбра защо си беше отишъл, но това нямаше значение. Когато най-сетне се върна, тя за малко щеше да отмени заповедта за задържането му, но за първи път, вместо нежно да смири яда й, той си бе позволил да отвърне на грубите й слова с още по-груби упреци, казвайки й неща, които тя никога нямаше да забрави. Ушите й все още горяха от това, че я беше нарекъл капризно дете и кукличка в ръцете на Тар Валон. Беше си позволил да оскърби нея, собствената си кралица!
А след това в живота й бе дошъл редът на Гарет Брин — силен и способен мъж, прям и не по-малко упорит от нея; оказало се бе, че е предател и глупак. Сега той беше прогонен далече. Струваше й се, че са минали години, откакто го видя за последен път, а не малко повече от половин година.
И най-накрая — Гебрил. Венецът в списъка на лошия й избор. Другите поне не се бяха опитвали да я изместват.
Не бяха толкова много мъже за живота на една жена, но от друга страна — твърде много. Едно от нещата, които Лини понякога и казваше, бе, че мъжете стават за три неща, макар в тях да са много добри. Тя вече се бе възкачила на трона, когато Лини реши, че е пораснала достатъчно, за да й каже кои са тези три неща. „Навярно ако бях се ограничавала само с танцуването — помисли си тя мрачно, — нямаше да си имам толкова неприятности с тях.“
Лини се върна с младия Таланвор и поясни:
— Отначало не искаше да дойде с мен. Ако бях с петдесет години по-млада, хубаво щях да му покажа това, което ти показваш на света, и той щеше да заприпка след мен, но на тия години трябваше да го убеждавам.
Таланвор извърна глава и я изгледа кисело.
— Ти ме заплаши, че ще ме подкараш с остен, ако не тръгна. Късмет имаш, че се зачудих какво ли толкова важно става тук, вместо да накарам някой да те отведе в лечебницата. — Строгото й сумтене не го притесни. Вкиснатият му поглед стана гневен, когато се обърна към Мургейз. — Разбирам, че срещата ви с Гебрил не е минала много добре, моя кралице. Надявах се на… нещо повече.
Гледаше я право в очите, но бележката на Лини отново я накара да си даде сметка в какво се е облякла. Имаше чувството, че пламтящи стрели са се насочили към щедро откритите й гърди. С усилие задържа длани в скута си.
— Свадливо момче си ти, Таланвор. Но пък вярно, сигурна съм, иначе едва ли щеше да дойдеш при мен с вестта за Две реки.
— Не съм момче — отсече той рязко. — Мъж съм и съм се заклел в служба на своята кралица.