Портата на Птолемей
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портата на Птолемей». Краткое содержание книги:
Добро мислене, рече джинът. Не помня Нериан да е била толкова подла.
Натаниел си пое бавно дъх. Отиде до мястото, където под Щита им се бе сгушила малката групичка и махна с ръка. Бартимеус махна сферата. Жената се изправи бързо, притиснала децата близо до себе си.
— Най-безопасно е към Уайтхол — започна Натаниел. — Демоните се махнаха оттам, мисля. Вървете и не се страхувайте, госпожо. Аз ще… — Той спря; жената му беше обърнала гръб. С безизразно лице, с мрачен и далечен поглед, тя поведе децата между сергиите.
Какво очакваш? Гласът на джина пресече изненадата му. Ти и такива като теб я забъркахте в тази ужасия. Тя няма да ти благодари, каквото и да направиш. Все пак не се тревожи, Нат. Не си съвсем сам. Винаги ще имаш мен.
През съзнанието му се разнесе неканен смях.
Натаниел остана на мястото си в продължение на няколко секунди, с леко сведена глава, гледайки опустошението на площада. После изправи рамене, стисна по-здраво Жезъла, почука с петата на ботуша по земята и изчезна.
34
Кити откри затворниците много по-лесно, отколкото очакваше. Най-бавно беше самото начало. Напрегна се да напусне малката стая. Като се изправи за пръв път, всеки мускул в тялото й запротестира яростно; затрепери като от силен студ; усещаше главата си лека и водниста. Но не се катурна.
Просто трябва отново да се науча, помисли си тя. Да припомня на тялото си какво може да прави.
И наистина, с всяка провлечена стъпка увереността й нарастваше. Насочи се към купчината оръжия, струпани край вратата. Направи някаква гримаса, сви колене, клекна и остана така, залитайки и проклинайки, докато ровеше из купчината. Шокови пръчки, Инферно, първични сфери… познати предмети от годините й в Съпротивата. Нямаше чанта, но натика едно Инферно и Шокова пръчка в колана си. Две сфери трудно се събраха в парцаливите джобове на якето. (Извади Апокрифите на Птолемей и ги постави, не без известна почит, на пода.) Сред магическите предмети лежеше и сребърен диск, гладък и остър като бръснач. Потискайки лекото, безпричинно отвращение, тя го пусна в джоба. После, подпирайки се на стената, успя да застане отново на крака.
Внимателно, малко по малко, тя тръгна към вратата на стаята, после пое надолу по коридора покрай празното разширение пред разрушената Зала на статуите. Имаше един спомен — жални звуци, идващи иззад една врата, близо до мястото, където бяха затворени с Натаниел.
Докато вървеше, Кити осъзна едно странно раздвоение у себе си. Никога не се беше чувствала така отвратително слаба, така несигурно привързана към земната сила. И все пак, поради същата причина, никога не се бе чувствала толкова напълно сигурна в себе си както сега. В миналото често я изпълваше безразсъдна сигурност, радостната увереност на младостта и жизнеността. Сега не беше така. Беше едно по-спокойно чувство, по-тихо, напълно несвързано с физическите неща, без ръбовете, които те обикновено притежаваха. Представляваше един вид неумолима сигурност; усети как това чувство се излъчва от нея, докато се влачеше.
Първото изпитание изобщо не наруши това чувство. На мястото, където коридорът се разширяваше, близо до едно стълбище, Кити срещна един от демоните. Вероятно беше последният, обладал тялото си. Естествено, не го бе овладял особено успешно. Приемникът беше висок, слаб мъж с дълга руса коса, облечен в тъмни, очевидно скъпи дрехи. Сега дрехите бяха изпокъсани и съдрани, косата разрошена, очите мътни. Краката залитаха от единия край на коридора до другия, ръцете се мятаха напосоки. От време на време от гърлото му се носеха диви, ядосани думи на непознат език.
Той се обърна и забеляза Кити. Зад очите пламна жълта светлина. Кити спря и зачака. Интересът на демона бе демонстриран от внезапен див вой, от който стъклата на кабинетите по коридора задрънчаха. Той реши да нападне, но явно се двоумеше как точно да изстреля магическа бомба. Първо вдигна крак, насочи стъпало и взриви собствената си обувка. После опита с лакът, също толкова успешно. Накрая, с болезнено колебание, ръката се вдигна, един треперещ пръст се прицели и запрати светкавица от лилава светлина, която удари Амулета и бе погълната на мига.
Демонът погледна раздразнено пръста си. Кити извади Шоковата пръчка от колана си, пристъпи тихо напред и запрати трептящ, син поток през тялото му. Обвит в черен дим, демонът се разтрепери, разтресе се, хвърли се назад, удари се в парапета и падна от четири метра на стъпалата долу.