Портата на Птолемей
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портата на Птолемей». Краткое содержание книги:
Кити продължи по пътя си.
Няколко минути по-късно стигна до вратата, която помнеше. Ослуша се внимателно и чу приглушени стенания. Бутна вратата, видя, че е заключена и я взриви с една от първичните сфери. След като всичко утихна, тя пристъпи вътре.
Стаята не беше голяма и цялото пространство бе запълнено от отпуснати тела. Първо Кити се опасяваше от най-лошото; после видя, че са прилежно вързани и със запушени усти, точно както бяха оставени от дяволчетата на Мейкпийс преди толкова много часове. Повечето бяха овързани само с въжета и върви, но един или двама бяха увити в чаршафи или с плътна черна мрежа. В стаята имаше може би около двадесет човека, натъпкани като сардини, глава до глава. За огромно свое облекчение, Кити видя, че повечето се движеха с тъжни, слаби гърчове, като червеи в буркан.
Един или два чифта очи я зърнаха. Собствениците им се загърчиха и нададоха молещи стонове. Отне й секунда да се окопити. Краката й трепереха от усилието да дойде чак дотук. После заговори колкото можеше по-ясно.
— Тук съм да ви помогна — каза. — Чакайте възможно най-търпеливо. Ще се опитам да прережа връзките.
Това изявление предизвика забележителен хаос от гърчене и вой. Краката ритаха, главите отскачаха и се въртяха. Кити едва не бе съборена от мятането на телата до нея.
— Ако не лежите спокойно — рече тя сурово, — ще ви оставя! — Сред проснатите магьосници настъпи внезапно спокойствие. — Така е по-добре. А сега…
С непохватни пръсти Кити измъкна сребърния диск от джоба си и, придържайки го внимателно, за да не си пореже пръстите, се захвана с най-близките тела. Вървите се разрязаха като масло под горещ нож. Сгърчените ръце и крака се раздвижиха внимателно, собственикът им нададе болезнени викове. Без да се церемони Кити махна парцала от устата.
— Като се изправиш — каза тя, — намери нещо остро и ми помогни да развържа останалите. — Продължи към следващия магьосник. След десет минути стаята бе пълна с отпуснати, протягащи се мъже и жени. Някои седяха, други ставаха прави, първо на един крак, после на другия, опитвайки се да премахнат усещането за иглички в безчувствените си и подути крайници. Нямаше никакви разговори; телата бяха свободни, но умовете оставаха оковани от шока на преживяното. Кити работеше мълчаливо над предпоследния пленник — един едър джентълмен, омотан в мрежа. Изглеждаше вял; през парцала на главата му се процеждаше кръв. До нея, първият човек, когото бе освободила — млада жена със сиво-кафява коса — се мъчеше с вървите на последната магьосница. Покрита с грубо сиво одеяло, тя беше невероятно жизнена — краката й ритаха напред-назад с яростно нетърпение.
Кити й подаде сребърния диск.
— Ето.
— Благодаря.
След секунди мрежата и одеялото бяха махнати и двамата пленници лежаха открити. Единият — жена с дълга, тъмна коса, падаща върху зачервено и подуто лице, скочи веднага на крака и изпищя от болката на схващането. Другият — огромен възрастен мъж с лошо ударено лице, лежеше неподвижно. Очите му бяха затворени; дишането му беше неравномерно и задъхано.
Тъмнокосата жена се облегна на стената и започна да масажира крака си. Изръмжа от болка и ярост.
— Кой? Кой е отговорен за това? Ще ги избия! Кълна се, ще ги избия!
Кити бе заета да говори с жената със сиво-кафявата коса.
— Този е в лошо състояние. Някой трябва да го откара в болница.
— Аз ще го оправя — рече жената. Тя се огледа из стаята, избра един пъпчив младеж. — Джордж, ще се заемеш ли?
— Добре, госпожице Пайпър.
— Чакайте. — Това беше Кити. Изморена, тя се опита да се надигне и протегна трепереща ръка. — Ще ми помогнете ли да стана, моля? Благодаря. — Обърна се с лице към стаята. — Всички трябва да знаете какво се случи. Ситуацията навън може да се окаже… трудна. Демоните са на свобода в Лондон.
Ахкания, клетви… Челюстите на освободените увиснаха смаяно. Млади и стари я зяпаха, уязвими и неразбиращи. Бе изчезнала всяка частица магьосническа увереност — сега те бяха просто хора, паникьосани, без водач, незащитени. — Кити вдигна ръка. — Слушайте — рече тя — и ще ви кажа.
— Един момент — Чернокосата жена се протегна и сграбчи Кити за ръката. — Първо, коя по дяволите си ти? Не те познавам, нито пък — тя сви устни — твоите мръсни дрешки. Дори не мисля, че си магьосник.
— Правилно — изстреля Кити. — Аз съм обикновена гражданка. Но ще направиш добре да млъкнеш и да ме изслушаш, ако искаш да не бъдеш убита.