Портата на Птолемей
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портата на Птолемей». Краткое содержание книги:
Тя се отблъсна от касата на вратата и без повече да погледне назад, тръгна надолу по коридора. Тревожна тишина. След малко трима от младите мъже, с наведени глави и навъсени вежди си проправиха път покрай Кити и излязоха. Няколко други трепнаха, но останаха.
Младата жена със сиво-кафявата коса сви рамене и се обърна към Кити.
— Ние ще последваме вас, госпожице… ммм, извинете, как се казвате? Клара Бел? Или Лизи Темпъл?
— Кити Джоунс — каза тя. А после добави по-тихо: — Може ли някой да ми донесе нещо за пиене?
Докато Кити почиваше, докато отпиваше от хладната минерална вода от запасите на Съвета, младшите магьосници се захванаха за работа. Някои обикаляха залите на Уайтхол: връщаха се треперещи и бледи, с доклади за купища тела в странични стаи, за надраскани и потрошени пентаграми, за такова опустошение, каквото никой не си беше и представял. Подобни кланета обикновено сполетяваха далечните им врагове. Беше тревожно за магьосниците да преживеят това лично. Други се промъкваха към предната страна на сградата и надзъртаха навън през прозорците. Горяха сгради; ясно се виждаха лежащи трупове. Най-обезпокоителното беше абсолютното отсъствие на хора. Обикновено, дори в малките часове, по този път продължаваха да минават автобуси и таксита, както и идващи и отиващи си служители от нощния персонал на министерствата, на полицейските патрули и войници. Правителствената машина, обезглавена от предателството на Мейкпийс и изненадана от появата на Нуда, като цяло за момента бе спряла да работи.
Унищожението на пентаграмите беше препятствие, но скоро стана ясно, че свирепостта на демоните надвишаваше тяхната ефикасност и тук-там бяха открити кръгове, които бяха пропуснати и пощадени. Няколко малки дяволчета се отправиха на разузнаване. Междувременно, в една зала близо до Залата на статуите, се намери гигантско кристално кълбо, употребявано от Съвета. То беше занесено в стаята, където седеше Кити. Магьосниците се събраха умълчани и мрачни. Без предисловия, най-силният присъстващ — един младши министър — призова джина, затворен в топката и решително го насочиха към задачата му: да открие местоположението на избягалите демони.
Топката се замъгли, помръкна… Всички се наведоха по-близо.
Светлини в кристала! Червени и оранжеви. Подскачащи пламъци.
Фокусът се избистри. Бушуващи пожари, наблизо и далече; фенери по тъмните дървета. В далечината — гигантско, превито светлинно сияние…
— Стъкленият дворец — каза някой. — Това е паркът Сейнт Джеймс.
— Обикновените правеха демонстрация там.
— Вижте!
На преден план се виждаха стотици бягащи фигури, търкаляха се и се пръскаха като стадо сред дърветата.
— Защо не се измъкнат оттам?
— Обградени са.
Тук-там имаше магически взривове, които обграждаха паникьосаните тълпи и ги насочваха обратно. По границите се виждаше неестествено движение — огромни подскоци, бързо суетене. Човешки по форма фигури вилнееха нечовешки. Една от тях се показа под светлината на една улична лампа — дебнеше група мъже и жени, приближаващи се към нея. Преви гръб и се приготви да скочи…
Появи се сноп бяла светлина и последва невероятна експлозия. Дебнещото същество се изпари — на мястото му остана димящ кратер. Една фигура мина под фенера, но извън полезрението. Вървеше с уверени крачки и държеше дълъг жезъл в едната си ръка.
Кити остави внимателно минералната си вода на пода.
— Призовете всички възможни демони — каза тя. — Ако изобщо ще помагаме, точно там трябва да бъдем.
35
Трябва да се каже, работехме добре заедно. По-добре, отколкото и двамата очаквахме.
Добре де, може би ни трябваше малко време, за да си изясним системата. Имахме някои смущаващи моменти, когато тялото ни правеше две неща едновременно, но ги поправяхме на мига, така че всичко си беше наред123. А след като тръгнахме с бързоходните ботуши, наистина започнахме да напредваме и да се наслаждаваме на предимствата на нашето странно положение.
Точно първият ни успех срещу бедната, стара Нериан ни въодушеви: показа ни какво трябва да правим; как да се комбинираме за най-добра ефективност. Спряхме да се опитваме да предугаждаме действията си и в известна степен се упълномощихме взаимно.
123
Е, поне за мен, понеже бях затворен на безопасно място. Може би Натаниел получи няколко ненужни ожулвания, като например, когато тръгна надясно, докато аз сочех наляво и Жезълът го цапна по носа; или когато стреля с Жезъла по време на един суперголям скок и бяхме пометени настрани в един храст. Или пък при онзи дребен инцидент при езерото, когато той толкова се ядоса (бяхме под водата за някакви си мизерни четири или пет секунди, а и да си го кажем направо, водораслите не са навредили на никого). Но като цяло успявахме да избегнем самонаранявания.