Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
Поведе я надолу по брега и надалече от ценната пленница, като й говореше през цялото време. Отдалечиха се точно толкова, че Дафна да може да е сигурна, че няма да я видят как извършва пълното преобразяване, докато приемаше образа на Пандора. После се удари в окото и устата и започна да стене.
— Креон! — извика дрезгаво Дафна в образа на Пандора. — Какво правиш? Махни се от нея. Това е Дафна! Тя ни изигра! Нея слушай!
Дафна започна да пищи и да вие, докато видя как Креон се поколебава, а после сграбчва грубо Пандора за ръката и я завлича обратно при Дафна, прикована към земята.
— Когато се търкаляхме на земята! — изхълца Дафна, като посочи с пръст към Пандора и си послужи с влиянието на пояса на Афродита. — Измъкна се от оковите и прикова мен в тях. Толкова е силна — нямах представа!
— Тя лъже! — изпелтечи Пандора. Опита се да издърпа китката си от хватката на Креон, но той не я пусна. Тя хвърли поглед от Креон към Дафна, толкова потресена, че не знаеше какво да прави.
— Не вярвай и на една дума, която казва! — възкликна Дафна: очите й се приковаха в тези на Креон, докато огъна волята му като парче тънка опаковъчна хартия и я пъхна в един от задните джобове на ума му. — Тя иска да бъде отведена при баща ти, но иска да бъде отведена при него като Пандора, за да може да се приближи достатъчно до него, за да го убие! Тя планира това от началото и ме изигра така, че паднах право в ръцете й! Толкова съжалявам, братовчеде. Нямах представа колко е хитра!
Креон се взря в Пандора с неподправена омраза. Изви ръката й в ставата и тя падна на колене, пищейки. С безизразен поглед, той измъкна от колана си малък бронзов нож и преряза гърлото на Пандора толкова дълбоко, че почти й отряза главата. Беше мъртва още преди кръвта й да попие в пясъка.
Хелън литна на петдесетина стъпки над Хектор, когато той изтича от предната врата на къщата на семейство Делос и започна да обикаля покрай периферията на острова. Беше тъмно, невероятно тъмно, особено след като на по-голямата част от острова още нямаше ток. Освен това беше студено. Всички на острова си стояха вътре, сгушени около камините, или включваха аварийните си генератори. Останалите от семейство Делос бяха сигурни, че Креон ще се възползва от факта, че улиците бяха пусти, за да измъкне майка й от острова. Касандра беше изтощена и не можеше да получи никакво видение, затова бяха принудени да гадаят как ще стане това. След дълго обсъждане, семейството бе убедено, че Креон ще потегли с хеликоптер или частен самолет. Лукас щеше да лети над Кастор и Палас, докато огледат летището на западния край на острова, а Ариадна трябваше да следи пристигането на фериботите на северозапад, просто в случай, че Креон се опиташе да измъкне Дафна с лодка. Хектор направи нещо неочаквано. Избра да тича из тъмния, пуст североизточен бряг, привидно на безполезна мисия.
Разбира се, Хелън веднага предложи доброволно да лети над него, за да го прикрива. Ако имаше едно нещо, което беше научила в няколкото си кратки седмици на тренировки, то беше, че Хектор можеше да влезе в умовете на противниците си и да се досети точно какъв ще бъде следващият им ход. Независимо колко логична беше стратегията на семейство Делос. Хелън бе готова да се довери безусловно на инстинктивното усещане на Хектор за Креон много повече, отколкото, на който и да е внимателно обмислен план. Беше имало разгорещен спор дали на Хелън изобщо да й бъде позволено да излезе от къщата, но в крайна сметка, никой от Тиванската Династия не можеше да откаже на Наследницата правото да потърси майка си, главата на Династията на Атрей. Помогна и това, че всички смятаха, че Хелън в края на краищата просто ще лети наоколо в непрогледната тъмнина над Хектор, защитена и безполезна, и от погрешната страна на острова.
Под себе си, Хелън гледаше как Хектор се вряза във вълните на няколко пъти. Взря се в него озадачена. Всеки път той спираше, разперваше ръце, докато ги прокарваше над водата, а после изскачаше отново с разстроен вид. Хелън знаеше, че той има талант на Потомък, свързан с водата, и от начина, по който сякаш изпробваше вълните, почти общувайки с тях, Хелън предположи, че той търси нещо някъде далече в тъмния океан. Внезапно осъзна защо Хектор беше избрал този забравен от боговете маршрут — той наистина търсеше нещо във водата, може би лодка откъм далечния край на брега. Защо да си даваш труд да се регистрираш по летищата или да попълваш митнически декларации за фериботи, когато се намираш на остров? В тъмнината на нощта не беше нужно нищо друго, освен гребна лодка и някакъв малък кораб, закотвен в по-дълбоки води, и можеше да слизаш на континента или да се отдалечаваш от него, без да се налага да декларираш нищо пред властите. Можеше дори да изведеш оттам похитена жена.