Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
Отблъсквайки тази мисъл настрани, тя литна от единия край на острова до другия, но не ги видя никъде. Върна се назад по следите си, знаейки, че съперникът й не е достатъчно глупав, за да продължи да бяга, докато падне в океана. Креон беше хванат като в капан на острова, освен ако не се опитваше да се добере до някое място, откъдето можеше да го напусне. Хелън направи остър завой и литна на север към ферибота.
Беше късно, твърде късно да хванат последния ферибот, но може би Креон не знаеше това. След миг Хелън приближаваше по-населения район край центъра на града, и трябваше или да литне по-високо, за да не я видят, или да слезе на земята и да пробяга остатъка от пътя. Реши да кацне, докато още знаеше, че може да го направи, без да я забележат. Започна да подтичва към ферибота, като се оглеждаше и ослушваше пътьом. Когато подмина Индия Стрийт, чу пляскащи звуци и глухи тупвания като от ожесточен близък бой. Краката й зашляпаха по настилката, когато затича по средата на пътя в посока на звуците, вече знаейки къде отива, къде Богините на съдбата са уредили да се случи това. Атенеумът на Нантъкет.
Хелън зави зад един ъгъл и видя, че воал от мрак закриваше целия край на улицата. Дори в тъмна стая е възможно да почувстваш другите предмети около себе си, но сенките на Креон бяха толкова плътни, че отнемаха на Хелън нещо повече от самото зрение; изтръгваха я от корен, като разклащаха и другите й сетива. Когато погледна нещото, което Креон бе създал, Хелън разбра защо го наричаха Повелител на сенките. Той не просто отнемаше светлината, а нещо повече; създаваше същото нещо, което се спотайва под стълбите на мазето или в дъното на килера — онази пълна тъмнина, за която умът вярва, че гъмжи от серийни убийци и чудовища. Хелън бе принудена да сподави един писък само като я гледаше.
Някъде вътре в тази ужасяваща черна дупка, тя чуваше как Креон и Хектор се бъхтят помежду си в сляпа ярост. Хелън беше объркана. Беше толкова изплашена от объркващото небитие, което Креон беше създал, че не можеше да застави краката си да изтичат в него. Тя изкрещя името на Хектор и присви юмруци в пристъп на безсилен гняв, и когато го направи, ръцете й засияха със суровото синьо-бяло сияние на електричеството. После й хрумна нещо.
Когато се бореше за живота си срещу Креон във фоайето на дома си, нейната искра беше отхвърлила назад мрака, за да може да го види. Въпреки че той можеше да контролира други видове светлина, нейната мълния сигурно беше някак различна. Действайки незабавно, Хелън протегна ръце и призова ярка искра да затанцува между дланите й. Освети цялата сцена пред себе си.
Хектор лежеше по гръб, а Креон стоеше над него, като блъскаше неспирно главата му в мраморните стъпала на библиотеката. Синьото сияние засъска и зажужа все по-силно около ръцете на Хелън, и Хектор обърна подутите си очи към нейната ярка светлина. Усмихна се. Освободен от объркващите сенки на Креон, Хектор успя да се пребори и да се измъкне изпод хватката на братовчед си и се изправи да го погледне в лицето.
Налетяха един на друг, преди Хелън да успее да направи дори една крачка повече. Сблъсквайки се, Креон и Хектор забиха взаимно лица в мраморните стъпала. Всеки запрати другия в дорийските колони, и двамата взаимно задърпаха кожата и кокалите си, като всеки се опитваше да унищожи другия. Хелън затича, като им крещеше да спрат, но беше прекалено закъсняла. Докато тя все още беше на половин пресечка от тях, Хектор успя да се промъкне зад Креон. С едно пукащо дръпване счупи врата му.
Хелън спря да тича и замръзна насред улицата, устата й увисна отворена, когато безжизненото тяло на Креон се търкулна надолу по стъпалата. Хектор погледна надолу към тялото, а после нагоре към Хелън, за миг свободен от Фуриите и напълно владеещ собствената си страст. За частица от секундата Хелън знаеше, че Хектор разбира какво е направил, и че онова, което беше извършил, бе немислимо. Беше убил собствения си братовчед.
Тъмна комета падна от небето и се вряза в разсеяното тяло на Хектор, като го запрати през три колони и пропука самата основа на бутафорния храм.
— Лукас, спри! — изпищя Хелън: гласът й се прекърши мъчително, когато извика с всичка сила.