Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
Сърцето на Хелън се преобърна и тя започна трескаво да оглежда черната вода за някаква следа от лодка. Непрекъснато си представяше животинското изражение в очите на Креон, когато той стовари кинжала си над сърцето й. Хелън не обичаше майка си — едва я познаваше — но не би пожелала на никого ужаса, който беше почувствала в онзи момент. В Креон се таеше зло, а Хелън подозираше, че в единствената им краткотрайна схватка беше видяла само миниатюрна частица от онова, на което беше способен.
Силуетът на Хектор внезапно се стрелна напред, подтикнат от огромен прилив на скорост. На приглушена светлина зрението на Хелън не беше толкова остро като това на Хектор, и тя трябваше да примижи, за да види онова, което беше видял той, но когато успя, залитна и едва не падна от небето.
На брега имаше тъмни силуети. Нямаше огън, нито фенери, които да осветяват пейзажа, затова бе трудно да се каже колко души има там. Хелън увеличи скоростта, като задмина Хектор от въздуха, и загледа безпомощно как някакъв едър мъж принуди една жена да застане на колене. Хелън чу как жената изпищя и внезапно писъкът бе заглушен от гъргорещ звук. Като летеше по-бързо от когато и да било преди, Хелън се устреми надолу и се приближи достатъчно да види как Пандора пада безжизнена на пясъка в краката на Креон, а друга Пандора, окована и притисната към земята зад тях, проблясва и приема образа на Дафна.
Миг по-късно зверски рев изригна от гърлото на Хектор, когато видя тялото, което лежеше на пясъка. Цялото му тяло се разтресе от неестествена ярост и болка, и Хелън разбра, че Фуриите са го обсебили. Все още далече, Хектор затича бързо през мокрия пясък, с очи, приковани върху Креон, докато Креон се обърна и се втренчи в Дафна. Креон стисна здраво окървавения нож, който държеше в ръка, и запристъпва към Дафна, готов да я убие.
— Махай се! — изкрещя Хелън на Креон, когато тупна на пясъка до окованата си майка.
Ръцете на Хелън засияха в леденосиньо от светлината на зараждаща се мълния. Разбрал, че е превъзхождан по численост и въоръжение, Креон незабавно се обърна и побягна към вътрешността на острова. Хектор, който щеше само след секунди да достигне целта си, изръмжа и смени посоката, впускайки се в преследване на Креон.
— Хектор, чакай! Недей да го преследваш сам! — извика Хелън след него, неспособна да изостави вързаната си и ранена майка. Но Хектор не я слушаше. Хелън видя как двамата се отдалечават със спринт, толкова подобни по телосложение, че гледани в гръб, можеха да минат за близнаци. Хелън имаше натрапчивото чувство, че Хектор преследва подобен на сянка образ на самия себе си.
Хелън се обърна отново към Дафна и изтръгна веригите от халките с голи ръце.
— Какво си направила, майко? — попита тя през стиснати зъби.
— Не и това! — изрече задъхано Дафна, като посочи към тялото на Пандора.
— Видях те в образа на Пандора от въздуха! — изкрещя Хелън, като зарови грубо ръце в косата си и закрачи, обзета от безсилен гняв.
— Направих това, за да объркам Креон — нямах представа, че ще я убие!
— И не си използвала пояса на Афродита, за да му повлияеш? — попита Хелън скептично.
— Никога не съм му повлиявала да убива! — заяви Дафна ожесточено, като се надигна от коленопреклонната си поза и погледна Хелън в лицето. — Просто се опитвах да спечеля малко време, да протакам възможно най-дълго. Никога не съм си мислила, че ще направи това!
— Добре. Както и да е — каза Хелън, внезапно приключила с разговора. Свали си якето и покри с него ужасния труп — трупът на Пандора, помисли печално тя, преди да се обърне отново към майка си. — Тежко ли си ранена? — попита.
— Ще се оправя. Трябва да спреш Хектор — каза Дафна, като смени плавно посоката на разговора. — Върви. Ще отнеса Пандора обратно при семейството й. После ще те намеря.
Хелън кимна на майка си: знаеше, че в историята има още нещо, но че то ще трябва да почака. Скочи във въздуха и се отправи на запад, като се придържаше ниско към земята, за да не изпусне Хектор и Креон, докато тичаха през невероятно тъмната вътрешност на острова. Очите й не можеха да манипулират светлината така, както очите на Децата на Аполон; тук тя беше онази, която се намираше в неизгодна позиция. Прииска й се Лукас да беше с нея. Той щеше да е в състояние да вижда идеално дори в тъмнината на тресавищата. Освен това щеше да знае къде да гледа, защото беше по-добър в стратегията. Най-вече, просто й се искаше той да е с нея, за да не е принудена да се изправи пред Хектор и Креон сама.