Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
Лукас не я чуваше. Фуриите го бяха обсебили. Всичко, което той можеше да чуе, бяха техните заповеди да убие убиеца, посегнал на собствения си род. Лукас удряше Хектор отново и отново, опитвайки се да го пребие до смърт.
Хелън наполовина прелетя последните няколко крачки до двамата биещи се противници. Хвърли се във въздуха, а после отново се спусна с трясък върху тях, с толкова голяма гравитация, колкото успя да събере. Като отблъсна двете момчета отново назад в напуканите отломки от стъпалата на библиотеката, Хелън рязко вдигна ръце над главата си във въздуха във формата на буквата V и призова еднакви мълнии за всяка ръка. Преди някой от двамата да успее да й попречи, тя запрати мълниите си върху главите на биещите се братовчеди и с шока изпрати и двамата в безсъзнание. Когато паднаха неподвижни под ръцете й, Хелън чу зад гърба си бързи стъпки. Останалите от семейство Делос идваха.
— Изчезвайте — изкрещя тя с отмалелия си глас, когато се завъртя да застане лице в лице с Ариадна и Палас, и двамата — тичащи към нея от противоположни улици.
Хектор беше в безсъзнание, но все още можеше да подбуди Фуриите в семейството си. Грехът му бе толкова скорошен, че поривът да го убият щеше да бъде настойчив и заслепяващ, дори за онези, които го обичаха най-много. Хелън се бе помирила с Тиванската Династия, но не беше станала част от нея, затова беше милостиво свободна от подтика да убие Хектор, който сега се беше превърнал в техен най-голям враг — Прокуденик. Тя призова усещането, което я свързваше с мълниите й, и почувства разочароващо малка искра. Тичаше наоколо от часове, без да е изпила дори глътка.
Погледна назад към Хектор и Лукас, увери се, че и двамата дишат, а после се изправи и излезе на улицата, като застана между безчувственото тяло на Хектор и разгневеното му семейство.
— Не се приближавайте — каза Хелън, като принуди заряда, който й беше останал, да изскочи като искра от пръстите й в мнима демонстрация на сила.
Хелън протегна леденосините си ръце, докато слизаше по онова, което бе останало от стълбите, и премести очи от прикрития поглед на Ариадна към оголените зъби на Палас. Те вече не бяха самите себе си, а бездушни оръдия на Фуриите. Тя излезе на улицата и повдигна сияещите си ръце, за да ги възпре. При вида на мълниите й те се дръпнаха на една-две крачки назад, но точно когато се готвеха да се отдръпнат напълно, Кастор зави зад един ъгъл, последвал шепота на Фуриите.
Хелън бе нелепо превъзхождана по численост. Нямаше представа колко далеч щеше да е принудена да стигне, за да предпази Хектор от собственото му семейство. Не беше по-способна да убие някого от тях, отколкото да им позволи да го убият. Ако не се хванеха на блъфа й, вариантите й се изчерпваха. Никога, през целия си живот, не се беше чувствала толкова сама.
— Хелън, държа Хектор! Остани между нас, докато го отведа — провикна се Дафна зад нея. — Каквото и да правиш, не им позволявай да спрат погледа си върху него, или ще изгубим тази битка!
При звука на майчиния си глас Хелън въздъхна, толкова облекчена, че има някого на своя страна, че намери силата, от която имаше нужда, за да направи единствения възможен избор.
Не я беше грижа дали ще пресуши и последната капчица вода от тялото си. Единственото, което я интересуваше, беше да спре цикъла на отмъщението, преди той да погълне едно семейство, което тя обичаше. Тя разпери широко ръце и с последен задъхан тласък накара мълниите си да затанцуват в голям, ослепителен кръг около тялото й. Ариадна, Палас и Кастор рязко вдигнаха ръце да предпазят очите си от единствения вид светлина, който не можеха да контролират.
Ореолът от кълбовидни мълнии на Хелън беше по-горещ от повърхността на слънцето. Той разтопи настилката под краката й, превръщайки я в лава, и нагорещи въздуха около нея, докато той буквално забръмча. Семейство Делос отскочиха от непоносимата светлина и горещина, но по-важно, отскочиха от Дафна, когато тя изтича в тъмнината с безжизненото тяло на Хектор, преметнато на рамото й.
Болката беше непоносима. Хелън не можеше да удържи кълбото от електричество повече от няколко секунди. Щом чу стъпките на Дафна да се отдалечават, тя угасна като изгоряла крушка и се запрепъва отчаяно, за да излезе от нажежения до бяло втечнен асфалт, който се разливаше на локви под нея, като я изгаряше и я задавяше със зловонни газове. Запълзя на длани и колене към Ариадна, Кастор и Палас, чиито лица бяха еднакви измъчени маски, когато всички внезапно си дадоха сметка за онова, което без малко не бяха извършили. Но Хелън все още не можеше да им позволи да рухнат.