Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
Дафна трябваше да изчака, докато краткото съвещание за обсъждане на стратегията приключи, преди да може да се промъкне в библиотеката и да се огледа наоколо. Всичко, което й трябваше, беше обратният адрес на последните няколко писма от Тантал до намиращото се в Нантъкет разклонение на Тиванската Династия. После, след толкова много години, може би най-сетне можеше да успее да разгадае модела на придвижване на Тантал.
Липсваха й само няколко късчета информация — име на град, и оттам щеше да знае къде да отиде. После щеше да намери Тантал и да го убие точно така, както той беше убил скъпия й Аякс. Дафна си го беше представяла милион пъти. Щом той дойдеше до вратата, тя щеше да му отсече главата, докато съпругата му гледаше. Ако му отмъстеше, тогава може би когато Атрола прережеше нишката на живота й, Аякс щеше да я очаква от другата страна на реката. Тя все още имаше да извърви много път и да свърши много работа, преди да позволи това да се случи. Първо й трябваше град.
Дафна зачете пощенските клейма върху най-горните писма по писалището на Кастор, но един бърз поглед й подсказа, че онова, което търсеше, не беше там. Познаваше почерка на Тантал като своя собствен, и не го виждаше никъде. После осъзна, че макар Кастор да беше най-умният и най-храбрият от клана Телос, той щеше да е последният човек, с когото Тантал би се свързал. Тя отиде от другата страна на библиотеката и започна ново търсене на друго писалище.
Под другото писалище видя сейф, сложи ръка върху въртящата се ключалка с шифър и изпита надежда, че не е проектирана от Потомък. След няколко мига на колене, в които се ослушваше за щракването в ключалката, търсенето й бе рязко прекратено. Почувства горещото, плътно убождане на игла, нахлуващо във вратната й вена. Ахна задавено, когато разпозна коктейла от упойващи лекарства, който използваше върху други Потомци. Смътно си спомни, че когато беше упоила Хелън, бе оставила в чантата си резервна спринцовка, заредена и готова, просто за всеки случай. За секунди зрителното й поле се смали и изчезна.
Когато се събуди, Дафна почувства, че ръцете й са пристегнати в метални окови. Когато се опита да фокусира замъгленото си зрение, видя, че се намира на тъмен бряг. Чу звънтенето на вериги, когато приближи ръце към лицето си, и видя, че китките й са пристегнати в белезници. Върху двете й ръце имаше дълбоки вертикални разрези, от които още се процеждаше бързо изтичаща кръв дори докато зарастваха. Беше жадна от загубата на кръв, но пренебрегна това чувство и призова мълния.
Белезниците се нагорещиха, докато засияха толкова ярко, че Дафна трябваше да извърне затворените си очи, за да не я заслепи светлината. Тя беше почти непоносимо ярка, но белезниците не се стопиха, дори и когато тя изчерпа и последния си заряд. Имаше малко вещества, които можеха да издържат толкова силна топлина при нормално атмосферно налягане, без да се превърнат в течност или газ.
— Волфрам — прошепна тя през сухите си, напукани устни, ядосана на себе си, че е действала, без първо да помисли.
Нажежените до бяло брънки от почти неразтопяем метал водеха към гръмоотвод, забит в земята като кол. Тя не само беше неподвижна, но и всеки неин опит да запрати мълния по някой враг в крайна сметка щеше само да се разпадне в пясъка.
— Не мислех, че са ти останали мълнии — обади се женски глас отнякъде долу край ватерлинията. Приведеният силует се надигна и се приближи до Дафна. — Отнех ти доста кръв, за да те обезводня, или поне си мислех, че съм го направила.
— Защо правиш това? — попита Дафна меко. — Ти не си убийца, Пандора.
— Знам, че не съм — призна Пандора със смирено кимване. Опитах се да те убия, докато беше в безсъзнание, но не можах да го направя.
— Тогава ме пусни да си вървя — каза Дафна с тъжна усмивка. — Знам защо правиш това. Отричането е мощна сила, а скръбта може да озлоби един добър човек. — Дафна с усилие се надигна на колене. — Но защо не ми вярваш? Или ако не на мен, защо не повярваш на Лукас, собствения ти племенник? Той е Търсач на истината.
— Лукас има всички основания на света да иска твоята версия на историята да е вярна — изсъска Пандора, подритвайки пясъка, докато крачеше. — Заслепен е от любовта си към Хелън и е готов да направи всичко, за да я задържи. Може би дори да излъже собственото си семейство.
— Първо, Лукас може да има Хелън само наполовина — каза Дафна мрачно. — И второ, знаеш, че има по-лесни начини да видиш дали казвам истината за това, кой уби Аякс, отколкото да ме отвличаш. Някога питала ли си Тантал защо още се крие?