Любов под гибелна звезда

— Не гледам на това като на вашия или моя вид. Всичко, което виждам, са приятелите ми, а те имат нужда от помощта ми — каза Мат с присвити очи. Неуверено хвърли поглед към Хелън, сякаш за да я попита дали е сигурна за тази нова майка, с която се беше сдобила.

— Ще те откарам, където трябва да отидеш — каза Хелън, като се изправи. — И без друго трябва да говоря с татко. Ще те оставя по пътя.

— Никъде няма да ходиш — каза Дафна, изненадана, че Хелън изобщо го бе предложила. — Прекалено опасно е.

— Не мога просто да го изоставя — каза Хелън. — Това направи ти, и аз прекарах целия си живот в разчистване на бъркотията, която остави след себе си. Ако съм научила едно нещо, то е, че не искам да повтарям твоите грешки. Нито сега, нито никога.

— Е, не мога да те връзвам всеки път, когато спорим, но мога да ти кажа да внимаваш, Хелън, особено когато използваш думи като „никога“ — отвърна Дафна, с меко разбиращо изражение в очите. — Боговете знаят какво е да си вечен, и обичат да си играят със смъртните, които си служат с категорични понятия.

Хелън се обърна и почти се препъна в прага на вратата, толкова потресена да чуе ехо от думите на Лукас в изреченото от майка й, че за миг изгуби всякаква чувствителност.

— Държа те — прошепна Мат в ухото й, като я хвана за лакътя и я насочи през вратата, за да не закачи рамото си в рамката.

— Майка ти е голяма особнячка — каза той с нотка на страх, когато вече бяха навън и вратата беше надеждно затворена след тях.

— Още не съм решила дали е права за всичко, което някога е било важно за мен, или просто е злобна — каза искрено Хелън.

— Това се чудят всички за майките си — каза Мат с усмивка, като забели очи. — Работата е там, че ничия майка не е изцяло едното или другото.

Хелън се усмихна на Мат, като се надяваше, че е прав, и го отведе на долния етаж. Влязоха в кухнята, като търсеха някой, който да им заеме кола, но видяха единствено Пандора, която тъкмо се връщаше от гаража към къщата.

— Хелън — каза Пандора изненадана. — Не си тръгваш, нали?

— Мат трябва да се прибере вкъщи, а аз трябва да… — поде Хелън, но Пандора поклати глава.

— Не мога да ти позволя да излезеш от тази къща. Знаеш това — каза тя твърдо.

— Тогава може би можеш да откараш него? — попита Хелън.

— Съжалявам, точно сега не мога — каза Пандора, като погледна надолу към лишените си от бижута ръце. — Защо не помолиш Ариадна? Тя е в библиотеката. — Усмихна се кратко на Хелън и Мат, и безмълвно забърза към ограденото място за упражнения по бойни изкуства. На Хелън й трябваше един миг да осъзнае какво липсва. За пръв път, откакто Хелън се помнеше, Пандора не носеше никакви бижута.

Хелън поведе Мат към библиотеката, където Кастор, Палас, Хектор, Ариадна, Касандра и Лукас си говореха, събрани в стегнат кръг около стола на Касандра. Разговорът приключи в мига щом видяха Хелън.