Любов под гибелна звезда

— Можех да го спра — каза Джейсън с мрачна увереност.

— Точно в момента едва можеш да седиш изправен в стола си, Джейс — каза Ариадна, като клатеше глава. Джейсън тепърва имаше да се възстановява от изцеляването на Клеър, и близначката му нямаше да му позволи да поеме отговорността за нещо, което дори не беше видял. — Аз бях там. Трябваше да спра това.

— Ти не беше на Индия Стрийт, когато Хектор уби Креон, Ари — каза Хелън, все още втренчена в чашата си е вода. — Аз бях.

— Стига, Хелън — каза Лукас. — Ти и майка ти спасихте това семейство, или поне спасихте каквото е останало от него.

Думите на Лукас предизвикаха нови сълзи за Пандора. След няколко минути тих плач семейството отново потъна в мълчание. Всички си мислеха едно и също: че ако всеки от тях беше направил едно нещо различно в този ден, можеха да предотвратят болката, която всички до един изпитваха. Касандра беше казала на всички, че не са могли да знаят какво ще се случи, но с изричането на това тя сякаш пое бремето на вината върху себе си. Изглеждаше затворена в собствения си ум, неспособна да се освободи от факта, че тъкмо тя е трябвало да може да предпази семейството си.

— Обади се на майка си — каза внезапно Ноел на Хелън, като изтръгна рязко всички от мъчителните им мисли. — Единствено аз мога да понеса да съм близо до Хектор сега, и искам да видя племенника си. Той ще има нужда от мен.

Хелън кимна и измъкна клетъчния си телефон. Беше същият телефон, който Хектор й беше връчил с окървавени кокалчета на пръстите и беззъба усмивка, след като Лукас го беше спукал от бой, но тя погреба този спомен и набра номера на майка си. Докато телефонът й се свързваше, тя се изправи да излезе от кухнята и тръгна бавно към предната част на къщата, която обикновено беше по-тиха.

Чу две позвънявания едновременно — едно в ухото си и едно — някъде вътре в къщата. Огледа се и видя чантата на майка си да виси на една кука в предното антре. Упрекна се, че не се е показала по-досетлива. Дафна беше отвлечена, разбира се, че бе оставила нещата си. Хелън натисна клавиша за приключване на разговора и чу как телефонът в чантата спира да звъни. Взря се в дамската чанта на майка си и беше завладяна от неустоим порив. Точно когато посегна към нея, на входната врата на няколко стъпки от нея се почука.

Хелън припряно отвори чантата на майка си и извади клетъчния телефон. Бързо превъртя списъка на последните разговори, когато от кухнята се приближиха стъпки. Съсредоточавайки се върху светещия екран, Хелън видя няколко входящи повиквания от непознати номера и едно-единствено изходящо повикване до някой си Дедал, преди да бъде принудена да натика телефона обратно в чантата.

Ариадна излезе в антрето да отвори вратата, и миг по-късно зад нея се появиха Кастор и Палас. Бяха напрегнати и вероятно очакваха или полицията, или някого от Стоте братовчеди. След съвсем кратка пауза кимнаха на Ариадна, давайки й знак, че е безопасно да отвори вратата. Когато го направи, на прага стоеше Дафна.