Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Вероятно защото знае, че можеш да изглеждаш или да звучиш като всеки! — изкрещя Пандора в отговор, вбесена. — Единственото, което не можеш да направиш, е да подправиш нечий почерк. Затова общува само чрез писма — за да се предпази, защото знае, че искаш смъртта му!
— А защо бих го искала мъртъв? — Самата Дафна се разгневи. — Ако исках Триумф, защо не бих убила някого от вас, тавански плъхове, в мига, щом ви видях? Защо бих искала Тантал, и единствено Тантал, освен ако не е откраднал от мен нещо ценно? — попита тя: гласът й най-сетне се прекърши.
Пандора наблюдаваше Дафна, докато тя се отпускаше обратно на пясъка, обръщайки гръб на океана, от който се ужасяваше, за да се втренчи с увиснала челюст в собствените си крака. Пандора се отдалечи от нея и скръсти ръце, като наклони лице така, че да го докосва вятърът. Дишаше с усилие, а очите й се стрелкаха от ляво на дясно, сякаш се опитваше да разчете тъмния хоризонт. Внезапно отново се сепна и застана неподвижно.
— Змия такава — каза тя, като се обърна, за да се взре в Дафна с примесен със страхопочитание гняв. — Креон каза, че си прозорлива и лукава, но това е нещо съвсем друго. Ти наистина вярваш на това, което казваш! Затова Лукас не можа да открие нищо лъжливо в казаното от теб. Толкова години се криеш зад лицата на други хора, и сега представляваш само една голяма лъжа. Тъкмо затова трябва да те държа далече от Кастор и Палас — от всички, които обичам. Знам в сърцето си, че си използвала пояса на Афродита, за да измамиш брат ми. Никога не си го обичала, и той никога не би могъл да те обича. — Думите й биха сурови, но в тона й започваше да се прокрадва съмнение.
Аякс беше твърде добър, беше твърде чист…
— И твърде благороден, и нежен, и великодушен, и храбър — каза Дафна, като повиши тон, за да надвика Пандора. Мигаше постоянно, докато сухите слъзни каналчета на очите й се присвиваха, а от тях не излизаше нищо. Тялото й плачеше, но сълзи липсваха, и по някакъв начин така усещането беше по-мъчително от обикновено. — Откакто Аякс си отиде от света преди деветнайсет години, в него не остана нищо хубаво за мен — прошепна Дафна.
— А Хелън? Тя не е ли нещо хубаво. И поне е част от Аякс… — Пандора млъкна, без да довърши, когато очите на Дафна започнаха да се забиват като свредели в нейните.
— Рожденият ден на Хелън беше вчера — седемнайсетият й рожден ден — прошепна Пандора шокирано. — Но защо? Защо би искала да я накараш да мисли, че Лукас е неин братовчед…
Пандора извърна поглед, като клатеше печално глава. Не можеше да разбере как Дафна, как, която и да било майка, може да нарани така собствената си дъщеря. Но времето им беше изтекло. Креон се задаваше по брега, зад гърба на Пандора. Дафна се беше опитала да я спечели на своя страна, искрено се беше надявала, че тя ще я пощади, но никога не беше имало истински шанс за това. Дафна можеше единствено да се моли Аякс да й прости в Подземния свят.
— Точно така, Пандора, Хелън не е негово дете. Нямам нищо от Аякс и следователно нямам нищо ценно на този свят. Дори ти, невръстната сестричка, която той обичаше толкова много, онази, която той ме накара да обещая, че ще закрилям, дори ти си безнадеждно покварена. Знаеш ли, за Аякс би било равносилно на смърт да те види такава.
— Не смей да ми казваш какво би почувствал брат ми! — изпищя Пандора, когато нещо се прекърши в нея, точно както Дафна знаеше, че ще стане. Тя се хвърли към Дафна, с пръсти, изкривени като нокти на хищна птица, опитвайки се да й издере очите. Дафна се претърколи под Пандора, за да се предпази възможно най-добре, както беше окована. Знаеше, че трябва да се защити само за миг.
— Не я докосвай, може да има още мълнии! — изкрещя Креон, като улови Пандора изотзад и я дръпна силно от Дафна.
Дафна се извърна от Креон и Пандора, докато те се бореха. Като покри лицето си с ръце, тя се сдоби с къса, тъмна коса и се престори, че се отдръпва.
— Той никога нямаше да се влюби в нея! — изкрещя Пандора, потънала в мъката си, докато се бореше с Креон. — Щеше да я презира точно както я презирам аз, зная го!
Пандора се напрегна да се измъкне от силните ръце на Креон, но той следваше всяко движение на отчаяното й усилие да се освободи. Дафна не можеше и да си мечтае за по-добър начин за отвличане на вниманието.
— Не й позволявай да те обърка, братовчедке! Тя е една от избраниците на Афродита, и не е нужно да си мъж, за да почувстваш влиянието й. Тя може да разчувства сърцето на всеки само с един поглед — каза той, когато най-сетне успя да извлече Пандора.