Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Мат има нужда някой да го закара вкъщи — съобщи Хелън нервно. Опита се да не гледа към Лукас, но очите й непрекъснато скачаха обратно към него.
— Аз ще го закарам — предложи Ариадна, като пристъпи веднага напред и направи знак на Хелън и Мат да излязат от стаята.
— Какво става? — изрече само с устни Хелън, обръщайки се към Ариадна, която я хвана за ръката и я отведе. Когато се отдалечиха на няколко крачки от библиотеката, Ариадна отговори.
— Опитваме се да разберем какво е намислил Креон — каза тя.
— Защо не ме повикахте? — попита Хелън обидена.
— Хайде стига, Хелън — отвърна Ариадна с укорително изражение на лицето. — Точно сега Лукас не може да понесе да бъде в една стая с теб, и не се обиждай, но той е много по-добър боец от теб. Имаме нужда от него за обсъждането, и имаме нужда да е съсредоточен.
Мат я стрелна с объркан поглед, но за щастие не зададе никакви въпроси за нея и Лукас. След няколко часа и без друго нямаше да има значение. Хелън щеше да си е отишла и никога повече нямаше да види него или някого от тях. По-късно тя щеше да се вмъкне в някое непознато легло в чужд щат, и тогава нямаше да я е грижа дали някога ще се измъкне от него или не. Но още не можеше да си позволи да мисли за това. Първо трябваше да се увери, че някой ще се погрижи за любимите й хора.
Когато стигнаха до кухнята, Ариадна грабна чантата си от облегалката на един стол и изрови ключовете си, като се оглеждаше наоколо, сякаш беше оставила нещо на погрешното място. Погледна в гаража, преброи колите, а после хвърли поглед отново вътре в къщата, като прошепна на себе си: „Значи се е върнала.“ Преди Хелън да успее да попита какво не е наред, Ариадна се сбогува и припряно поведе Мат към колата си.
Хелън изчака няколко минути, докато малката кола на Ариадна изчезна надолу по улицата, а после се промъкна навън на моравата. Навън още не беше тъмно, но въпреки това Хелън имаше чувството, че сякаш дори сенките под храстите се протягат да я сграбчат. Щом се отдалечи от къщата, тя подскочи във въздуха, обзета от неистов копнеж да се издигне в небето — единственото място, на което знаеше, че Креон не може да я улови. Вече по-спокойна, щом се понесе във въздуха, Хелън полетя към къщи, като кръжеше високо в продължение на няколко мига, за да види дали няма да се натъкне случайно на някой съсед, преди да се устреми бързо надолу. Когато се спусна в задния си двор, Хелън се ослуша за обичайните звуци на баща си и чу, че не беше сам. Кейт беше с него.
Говореха тихо и от време на време се засмиваха или внезапно млъкваха, докато единият или другият си събере мислите, за да се увери, че думите ще излязат както трябва. Хелън погледна през прозореца и ги видя да седят на кушетката заедно, с изключен телевизор, потънали в нещо, което приличаше на важен разговор. Ако се съсредоточеше, вероятно можеше да различи какво казват, но не искаше да се натрапва в такъв интимен момент между двама души, които очевидно се влюбваха.
Докосна сърцевидното си колие и им пожела да бъдат съвършено щастливи заедно. Не беше сигурна дали поясът на Афродита действаше така, но всичко, което имаше значение, беше, че Джери щеше да си има някой, който да се грижи за него, когато тя си отидеше. Хелън осъзна, че ако си тръгнеше сега, без да се изправи срещу него, той никога нямаше да е принуден да узнае, че Дафна се е върнала на острова, а ако тази рана бъдеше оставена неотворена, тогава крехкото разбирателство между него и Кейт можеше и да има шанс.
Тя постоя на прозореца за миг, опитвайки се да реши как да постъпи, докато накрая рязкото спадане на температурата и мандариновите багри, покрили облаците, й подсказаха, че времето й е изтекло. Литна нагоре до прозореца си, седна на бюрото си, и написа бележка на баща си. Каза му, че го обича, че е невредима и че никога няма да се върне, правейки бележката кратка, за да не е принудена да я запълва с лъжи. Той беше добър баща, и ако не можеше да бъде напълно честна с него, най-малкото, което можеше да направи, беше да лъже възможно най-малко.
Излетя от прозореца си към къщата на семейство Делос веднага щом свърши с писането. За Хелън беше утеха да знае, че докато тя се измъква от острова тайно по-късно тази вечер, баща й още щеше да е в неведение. Надяваше се, заради всички тях, че Кейт щеше да е там, за да утеши Джери на сутринта, когато той намереше бележката. Когато си помисли за това, Хелън литна през притъмняващия остров с чувство, наподобяващо спокойствие.
Още преди тя да докосне земята, Кастор вече излизаше тичешком от къщата да я посрещне на моравата, като размахваше ръце над главата си, сякаш за да й даде знак да побърза. Крещеше нещо за майка й.