Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
— Затова ли вървя като пияница?
— Пияница ли си, Рафто?
Полицаят спря да закопчава ризата си и по врата му плъзна червенина, която постепенно се издигна към лицето му като живак в термометър.
— Какво намекваш, новобранец?
— Най-честата причина за множествения неврит е алкохолизмът. Ако продължаваш в същия дух, рискуваш да получиш трайни мозъчни увреждания. Чувал ли си за Корсаков, Рафто? Не? По-добре, защото ако чуеш да се говори за едноименния синдром, значи си загазил. Не знам как си отговаряш, когато се погледнеш в огледалото и се запиташ дали си алкохолик, но ти предлагам следващия път да разшириш въпроса: сега ли искам да умра, или малко по-нататък?
Герт Рафто дълго се взира в младежа в лекарска престилка. После изруга под нос, излезе и демонстративно затръшна вратата зад гърба си.
Четири седмици по-късно Рафто се обади в кабинета на младия лекар да си запише час за преглед.
— Утре — отвърна Матиас.
— Не мога. Спешно е.
— Тогава ела в пункта за неотложна помощ.
— Изслушай ме, Люн-Хелгесен. От три дни съм на легло. Не мога да помръдна. Ти си единственият, който ме е питал в прав текст дали съм алкохолик. Да, такъв съм. И не, не искам да умра. Още не.
В апартамента на Герт Рафто вонеше на боклук, празни бутилки от бира и на самия него, но не и на развалена храна, просто защото там нямаше храна.
— Ще ти бия витамин В, за подсилване — обясни Матиас и вдигна спринцовката срещу светлината. — Това ще те вдигне на крака.
— Благодаря — кимна Герт Рафто и заспа само след пет минути.
Матиас обиколи стаите в апартамента. Върху бюрото имаше снимка на Рафто с тъмнокосо момиченце на раменете. На стената над бюрото бяха окачени множество фотографии на местопрестъпления. Матиас свали няколко и огледа детайлите. Колко небрежни бяха станали тези убийци! Липсата на прецизност проличаваше най-ясно върху трупове с рани от отрязана телесна част или следи от побой. Матиас отвори едно по едно чекмеджетата и вътре се натъкна на полицейски доклади, записки и скъпоценности: пръстени, дамски часовници, колиета. И изрезки от вестници. Прочете ги. Навсякъде се появяваше името на Герт Рафто. Журналистите често цитираха негови думи от поредната пресконференция, където той обяснява колко глупаво постъпват престъпниците и как е успял да ги разобличи. Защото Рафто явно винаги успяваше да хване виновника.
Полицаят се събуди след шест часа. Матиас още не си беше тръгнал. Седеше до леглото с два доклада за разкрити убийства.
— Кажи ми — подхвана младият лекар, — ако искам да убия някого, какво да направя, за да не ме хванат?
— Гледай да не го правиш в моя полицейски район — отвърна Рафто и се огледа за питие. — Ако детективът е добър, няма измъкване.
— Ами ако все пак се случи в района на добър детектив?
— Аз лично бих се сприятелил с него, преди да извърша престъплението — отвърна Рафто. — А после, след убийството, бих го очистил.
— Интересно. И аз си помислих същото.
През следващите седмици Матиас се отби няколко пъти да посети Герт Рафто. Полицаят се възстановяваше бързо. Двамата разговаряха надълго и нашироко за болестта, за начина на живот и за смъртта; за единствените две любими неща на Рафто: дъщеря му Катрине, необяснимо защо също силно привързана към него, и малката му вила на остров Финьой — единственото място, където полицаят се отърсваше от стреса. Най-дълго обсъждаха обаче разкритите убийства в практиката на Рафто. Победите му. Матиас го окуражаваше с уверението, че битката му с алкохолизма не е обречена на провал:
— Съумееш ли да стоиш далеч от чашката, те чакат нови успехи в службата.
В края на есента, когато дните станаха още по-кратки, а дъждовете — по-продължителни, Матиас вече бе готов с плана. Обади се на Лайла Осен, представи се и ѝ обясни, че кръвните проби на дъщеря ѝ и съпруга ѝ показват несходство в ДНК-структурата и следователно помежду им няма родствена връзка. Жената го слушаше мълчаливо. Матиас настоя да получи кръвна проба от биологичния баща на детето, но напомни на Лайла Осен, че така дъщеря ѝ и мъжът ѝ ще разберат истината. Наясно ли е майката какво означава това? Матиас изчака, за да ѝ даде възможност да асимилира информацията.
После ѝ предложи да ѝ помогне „неофициално“, ако тя държи да запази истината в тайна.
— Неофициално? — повтори тя с апатичния глас на изпаднал в шок.
— Професионалната етика ме задължава да бъда откровен с пациентите си, в случая с дъщеря ви. В момента обаче се занимавам с медицински проект за редки симптоми и за мен представлява интерес да проследя развитието на заболяването ѝ. Ще имате ли възможност да се срещнем този следобед…