Ключът на Лъжеца
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ключът на Лъжеца». Краткое содержание книги:
Надзирателят се зае да брои важно ключовете и накрая пъхна най-голямото парче желязо от връзката в ключалката пред нас. Удари още веднъж по решетките, от което зъбите ми изтръпнаха, и отвори вратата.
— Сигурен ли си, че е той? — Във фигурата нямаше нищо познато. Ребрата ѝ изпъкваха, а косата беше потъмняла от мръсотия. Можех да вдигна на ръце това същество от кожа и кости и да се изправя без никакво усилие. Всички тези мили, които бяхме пропътували на юг… които ни бяха извели от северната пустош, го бяха водили към това?
Подадох чантата си на Та-Нам и пристъпих вътре, болезнено съзнавайки присъствието на длъжниците от всички страни, свили ръце като нокти на грабливи птици. Вонята ме задуши и накара очите ми да се насълзят. С пет крачки се озовах до фигурата. Поразчистих с крак част от плочите и клекнах.
— Това съм аз, принц Джа… Това съм аз, Джалан.
Съвсем леко трепване, присвиване, сякаш всички кости се сближиха още мъничко под кожата.
— Ти… — Не знаех какво да кажа. Да го попитам дали е добре? Не изглеждаше добре.
Посегнах и го обърнах към себе си. Изпод сплъстената коса ме гледаха блестящи очи.
— Хенан! — Пъхнах ръце под момчето и без да обръщам внимание на мръсотията, го притиснах към себе си. Оказа се още по-лек, отколкото изглеждаше. Изправих се без усилие и се обърнах към вратата, само за да открия, че тя се затваря.
— Не! — Хвърлих се напред, все още хванал момчето, но тъмничарят завъртя ключа преди да измина и половината път. Ухили ми се през решетките. Моят син на меча стоеше неподвижно до него. Зяпнах го слисано за момент, преди да осъзная, че строго погледнато, тъмничарят не ме беше наранил.
— Та-Нам! Изкарай ме оттук!
Синът на меча не помръдна. Мигът се разтегли във вечност и стомахът ми се сви на топка. Хенан започна да ми се струва най-тежкото нещо на света.
— Та-Нам! Един син на меча никога не нарушава договора си! — На света няма много истини, а сигурните неща са още по-малко. Смъртта, данъците, кажи-речи това е. Но лоялността на синовете на меча беше легендарна…
— Вие нарушихте договора, принце. — Та-Нам сведе глава, като че ли това го натъжаваше. — Купихте ме с хартия. Един човек дойде при мен вчера и ми плати исканата сума за следващия ми договор, макар да му казах, че не знам кога ще се освободя от настоящата си служба. Казах му също, че ще се наложи да съобщя за нашия разговор и споразумение на господаря си. Тогава той ми обясни, че нямам господар, защото банка Бутарни вече не признава подписа ви, след като Централната банка е прекратила кредита ви заради обвинения в укриване на данъци. При липса на господар току-що приетият от мен договор влезе в сила.
— Какви обвинения? — Корпус беше казал същото. — Не е имало никакви проклети обвинения. И за кое копеле работиш сега?
Та-Нам вдигна очи и срещна погледа ми.
— Работя за Корпус Арман от Желязната къща. — Бръкна в малката чантичка на кръста си и извади две дървени тръбички за свитъци. — Обвиненията бяха донесени тази сутрин. Аз ги получих от ваше име и ги скрих от вас по указания на Корпус.
— Това са моите пари! — Посочих чантата в ръката му. На него май не му тежеше толкова, колкото на мен.
— Казах на Корпус, че имате чанта, пълна със злато…
— Не можеш да му кажеш! Синовете на меча не казват! — Навсякъде около мен се вдигаха глави и се обръщаха към чантата в ръката на Та-Нам. Бледи мръсни ръце се вкопчиха в решетките под другите седем арки, блестящи очи се взираха.
— Ние нямахме договор, принце. — Та-Нам сведе отново глава и се обърна да си върви. Даже в дълбините на отчаянието си забелязах, че той не ме извлече навън, за да смъкне двойните флорини от тялото ми. Корпус не знаеше за тях, а синът на меча таеше в себе си не повече злоба от всяко острие, което реже и в двете посоки.
— Мамка му — казах.
Та-Нам и надзирателят се обърнаха и си тръгнаха, потопявайки ни в дълбока сянка. Крачка по крачка светлината ни напусна и мракът се запрокрадва към нас от всички страни, заедно с длъжниците.
— Мамка му. — Фразата носеше на повторение.
Хенан, който по-рано ми се беше струвал толкова лек, натежа още повече в ръцете ми. Почувствах се предаден и изневиделица усетих остро загубата на Снори. Приятелството ми се стори някак си по-ценно от нерушимите договори. Каквито и недостатъци да имаше, севернякът никога не би стоял бездеен и не би оставил това да ми се случи.
27.
Спасителното предимство на затвора на Централната банка е, че затворниците не са престъпници. Не са убийци, наркомани и крадци, а са от хората, които могат да натрупат достатъчно сериозни дългове, за да предизвикат ответно действие, и имат достатъчно почтени източници на доходи, за да бъде това действие затворничество, а не нож в корема. Добавете и факта, че хората, които ме бяха обградили в тъмната ми воняща килия, бяха полумъртви от глад и по-немощни от здраво дете, и кошмарните перспективи ставаха просто много мрачни.