Диамантен меч, дървен меч [bg]

Забеляза как вълшебниците от конвоя си размениха светкавични учудени

погледи. После цъфнаха неприкрити мазни усмивки.

„Чудете се! Хилете се! Не ви забранявам. Вие ще сте първите."

Пръстите на Императора нетърпеливо барабаняха по масата. Повелителят на света дори не погледна поклонилата се дама.

- Четири момичета. Най-добрите. Заведете ги в покоите ми, в спалнята. - Той рязко се изправи и запита остро: - Има ли молители в Залата за аудиенции?

- Да, Ваше императорско величество. Не са много, ала се надяват...

- Ще видя какво искат от мен моите поданици - надменно заяви Императорът.

Наистина, хората бяха малко. В залата стояха най-упоритите, разчитащи едва ли не на чудо - повелителят да дойде в неуречен час. Грабливият взор на Императора моментално отдели сред молителите висок, строен момък с обикновено лице, което с нищо особено не привличаше вниманието.

„Да, това е пратеникът - реши владетелят. - С добри бойци разполага Хеон, щом са способни да избягат от кула на Арк."

Седна на трона - опростен вариант на намиращия се в Тържествената зала - и отсечено произнесе: - Кой е първи?

...Решаваше тъжбите и споровете зло, бързо и нетърпеливо. С целия си вид показваше, че досадното задължение му е опротивяло до смърт и бърза да приключи час по-скоро.

Не му се изплъзна реакцията на магостражите. Аколитите на Дъгата си намигаха. Помисли си, че те, както и останалите вълшебници от ордените, са твърде високомерни и прекалено много презират обикновените хора, а даже и простосмъртните аристократи - от последния рицар до Императора.

„Разбира се, струва ли си от тяхна гледна точка да се принизяват до нивото на лишените от чародейски дарби? Именно заради това ще загубите" -закани се той, без да се усъмни и за миг в извода си.