Републиката на крадците [bg]

— Значи, наистина ще останете?

— Разбира се — отвърна Локи. — И да бъдем на отделна сметка от другите актьори. Ще плащаме с истински пари.

„Поне за няколко дни“ — помисли си той.

— Е, стаи имам достатъчно — каза госпожа Глориано с глас, сякаш излизаше от транс.

— Джакомо, Кастелано! — извика Сабета.

Кало и Галдо дойдоха едва ли не тичешком и се заковаха пред Силванус.

— Това са братята Асино — представи ги Сабета. — Е, вие двамата ще видите къде ще ни настани госпожа Глориано, и ще пренесете багажа ни от каруцата възможно най-бързо.

— Значи, първо сме скапани пазачи на каруца, а после — шибани носачи? — рече Кало. — Имаш ли нужда от масаж на стъпалата и изстудено бяло вино, докато ни гледаш как работим?

— Всеки със задълженията си — каза Сабета, — но ако докоснете нозете ми, ще ви отрежа ушите! Мърдайте!

През следващите петнайсет минути всички се включиха в трескава дейност с изключение на Силванус, за когото те бяха станали размазана картина. Джийн отдели време да издигне малък навес над проснатия актьор, за които използва платнището от каруцата и няколко пръта, а после Джентълмените копелета качиха багажа си в двете стаи, избрани от госпожа Глориано. Стаите бяха сполучлив пример как средната възраст, която крие известен чар за някои човешки същества, не буди такова умиление, ако става въпрос за дървена ламперия и гоблени по стените, за които не са полагани грижи. Близнаците поискаха едната стая, Локи и Джийн — втората, а Сабета прие поканата на Дженора да се настани в нейната стая по-надолу по коридора.

Щом каруцата се изпразни, Джийн отдели двата коня, които бяха по-болнави, и с помощта на Дженора ги прибра в конюшня. Алондо твърдеше, че има братовчед, който работи като коняр в хан близо до Джаланската порта, затова Джийн ангажира по-младия актьор да отведат заедно двата по-хубави коня до лагера на керваните, за да ги препродадат.

— А сега трябва да върнем Джасмер — каза Локи на госпожа Глориано. — За тази цел имаме нужда от адвокат.

— Предполагам, че няма друг начин — каза тя. — През последните години бях повече от благосклонна към Джасмер с надеждата моите вложения отново да намерят път към джоба ми.

— Дайте му още аванси — каза Локи. — Вече сме тук, каквото и да означава това. И ни е нужна пиеса на Монкрейн. У дома сме безработни.

— Чудех се какво е естеството на вашата преданост. Знаете, че Джасмер е от Сирести, капризен и мрачен. Трудно може да се разчита на него! Не е оканти с кротък нрав като мен и Дженора. Ще ти кажа, момче, че ако знаех навремето, че ще хвърлям парите си в дупка…

— Сигурен съм, че имате пълно право — каза с примирение Локи, — но един адвокат…

— Има такъв човек в началото на авенюто, по което дойдохте — каза госпожа Глориано. — Наричат го винаги будния Салвард заради малкото време, в което спи. Подготвял ми е документи. Не бих стигнала дотам да го обвинявам, че е джентълмен. Работи за… най-различни живописни типове.