Детето на нощта [bg]

Хирад и Илкар пак бяха на любимото си място при носа на кораба, но варваринът вече не придържаше елфа превит над фалшборда. Утрото отминаваше, бурята позатихна и макар че Джевин бе заповядал да опънат още платна след разсъмване, нямаше да догонят флота на Дордовер. Седемте кораба, над ко­ито се развяваха флагове с оранжев цвят, още плаваха пред „Слънцето на Калеюс“ и малко вдясно. Сега успяваха дори да различат мъничките фигурки на хора по палубите им. Всички се бяха насочили към проток, по който можеха да навлязат в архипелага. „Океански бряст“ щеше да ги изпревари, вторият елфически кораб - не.

Непременно трябваше да възпрат дордоверците, крайно вре­ме беше драконите Каан да се появят. Илкар и Хирад непре­къснато оглеждаха небето. Варваринът заговори, колкото да разсее трупащото се напрежение.

- Онези двамата пак не си показаха носовете навън цяла сутрин.

- Завиждаш им.

- Ами - побърза да възрази Хирад, - просто се чудя откъде черпят толкова сили.

- Може би от факта, че не им остава много време да са заедно - сопна се Илкар.

- Знам. И въпреки това...

- Хайде да говорим за друго, бива ли? Например къде са се дянали твоите дракони, а? - Елфът присви очи към варварина.

- Мислех си, че тези затруднения ще са по-важни за теб от не­наситността на нашите приятели в страстта.

- Ще долетят, не се притеснявай.

- Убеден ли си, че ще ни намерят в тази бъркотия?

Илкар размаха ръка към плътните дъждовни облаци.

- Няма нужда да ни виждат, ще ни открият по присъщите на моя ум белези - с лека досада напомни Хирад. - Знаеш го отдавна.

- Жал ми е за всеки, който е свързан с твоя ум в момента - заяде се елфът. - Защото прелива от нечисти мисли.

Пак затрещяха гръмотевици след почти неспирните проб- лясъци на мълнии в облаците. Изведнъж рукна порой. Тропо­леше по палубата, барабанеше по издутите платна и жилеше лицата.

Хирад и Илкар припряно минаха по предната палуба под все по-плътните потоци вода. Затичаха се през главната палуба към вратата на кърмовите каюти. Там ги чакаше Дарик, вперил пог­лед в небето, без да обръща внимание на дъжда. Усмихна им се.

- Освежаващо, нали?

- Всички проклети войници - промърмори Хирад - търсят случай да се изфукат колко са корави.

- Не позна - вдигна рамене Дарик. - Чудех се какво причи­ни този внезапен порой.

- Докато се чудиш, може ли да се дръпнеш от вратата? - не­търпеливо помоли Илкар.