Нови римски разкази [bg]

Седналите с гръб прекъсваха разговора, за да надничат през рамо; разположилите се с лице се смущаваха и оставаха с отворена уста и очи, вторачени в нея; някои се обръщаха нагло, за да я огледат на воля от главата до петите.

В това време Друзила, сдържана, си четеше вестничето, но трябва да се отбележи, че жените усещат погледите с кожата си: тя бавно сложи ръката си върху коленете, на показ - хубава ръка, голяма, бяла и мека. Загледах я и аз: с кестенява коса, сресана зад ушите, очи без израз, черни и лъскави, подобни на животинските, вежди с чиста форма, орлов нос, червени устни, бледо издължено лице. Висока и добре сложена, докато минаваше през бара и държеше изпъната шията си, за момент си я представих с пълна делва в обръч върху главата, както я носят селянките. После я видях да се усмихва, докато отказваше цигарата, предложена и от един от компанията, за да завърже разговор; зъбите и бяха с дива белота, каквито са само у животните и у децата. Селяците не харесаха отказа и, защото не бяха свикнали с подобно поведение у другите жени, посещаващи бара. Сега я гледаха смутено, все едно се питаха дали е една от онези, или не е. Накрая станаха и си тръгнаха, не без да и хвърлят последен поглед - всички, освен един, дребен брюнет, омотан в палто чак до петите. Той направи авторитетен жест: отиде да седне направо на нейната маса. Тя вдигна очи и му се усмихна, а аз си помислих, не без разочарование: „Толкова фасони, а е като другите.“

След малко чух, че ме викат:

- Тулио.

Изтичах. Селянинът се опитваше да завърже разговор с Друзила и поръча, без да ме погледне:

- Едно мляко с кафе и пасти.

Трябва да знаете, че кафе-бар „Сабатучи“ е известен в целия район със сладкишите си: истински римски сладкиши, не като онези по Виа Венето, от които четири правят един залък. Нашите са големи, пълни с крем и сметана, неаполитанското хилядолистно тесто те вкарва в грях, баба с ром38, големи колкото коркови запушалки. Сложих на подноса пет от тези феноменални сладкиша, а до тях голяма чаша и две канички с кафе и мляко и ги поднесох. Търговецът все говореше; Друзила веднага се нахвърли върху най-голямата паста и я захапа. Продължиха така близо десет минути: той говореше, тя ядеше пасти. Друзила изяде четири пасти, изпи кафето с мляко, послуша още известно време търговеца, изрази възражение, като се усмихна, и после нападна петата паста. Сега търговецът изглеждаше направо ядосан. Извика ме, плати и си отиде, без да се сбогува с Друзила. Тя преглеждаше още известно време комиксите, после си тръгна на свой ред с доволен вид, висока и елегантна в черната си блуза и зелена пола.