Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Публицистика » Политичестки ред и политически упадък [bg]
Политичестки ред и политически упадък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Политичестки ред и политически упадък [bg]

Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:

В Произход на политическия ред Франсис Фукуяма проследява историческото развитие от зората на човечеството до Френската и Американската революции. В Политически ред и политически упадък той продължава своя монументален разказ за изграждането на човека като политическо животно. Започвайки с индустриалната революция, той разкрива как държавата, законът и демокрацията се развиват след тези разтърсващи събития, къде са корените на днешното напрежение между либералните демокрации и диктатурите и как неоспоримите симптоми за разпад се появяват в развитите демокрации. Ако искаме да разберем политическите системи, които доминират и управляват живота ни, задължително трябва да се върнем към техните корени и да бъдем бдителни за възможността за упадък. Това майсторско описание е задължително четиво за всеки, който иска да разбере повече за света, в който живеем.
1 ... 147 148 149 150 151 152 153 154 155 ... 286
Перейти на страницу:

Алтернативно обяснение на проблема защо страна като Сиера Леоне е опустошена от ужасяващо насилие е колониализмът. Историята на европейския колониализъм е свързана със системна и фрапираща бруталност срещу коренните населения. Отсичането на ръце като предупредителна мярка в Сиера Леоне, която възмущава общественото мнение на Запад, е практикувано най – напред от Форс Пюблик[54] в Белгийско Конго при управлението на Леополд II. Според едно свидетелство: „На войниците в Конго е заповядано да се отчитат за всеки изстрелян патрон, затова те отсичат и опушват ръцете, краката и интимните части на жертвите, които представят на командирите си в кошници като доказателство, че са си свършили добре работата.“ Макар търговията с роби да е ограничена, икономиката в колониална Африка е изключително зависима от различни видове принудителен труд и икономическа принуда. Насилственото завербуване също е широкоразпространена европейска практика; всички колониални правителства изискват ангария от повечето мъже, свързана с работа при непоносими и нездравословни условия, които водят до смъртта на хиляди. Много хиляди мъже са пратени да служат в европейските армии и често умират на бойното поле далече от родината. След Хутската данъчна война в Сиера Леоне британците обесват деветдесет и шест племенни вождове, обвинени за разпалването на бунта. Европейските колониални служители често се държат като тирани и раздават правосъдие (справедливо или не] своеволно, без почти никой да ги контролира. Ето едно кратко описание на колонизирания от Германия Камерун: „По разпореждане на имперския канцлер на протектората Лейст съпругите на войниците на Дахомей[55] били шибани с камшици в присъствието на мъжете си, което довело до бунт на войниците през декември 1893 г. През нощта му водели затворнички, за да задоволяват сексуалните му нужди. Изправят го пред дисциплинарен съвет, който го осъжда да бъде прехвърлен на равностойна длъжност, и го лишават от старшинство за „грешка при изпълнение на служебните задължения“. Всъщност в края на XX в. възниква цяла академична дисциплина за разобличаване на ужасите на европейския колониализъм, която се опитва да обясни по какъв начин съвременните проблеми на Африка се коренят в събитията по времето на колониализма. Много от новите икономически теории откриват корените на лошото управление в екстрактивните колониални институции и потвърждават изводите от тези проучвания.

Има нещо погрешно обаче във всяка теория, която установява пряка връзка между една конкретна колониална практика и съвременните развития. На първо място, Сиера Леоне не е по – типичен представител на съвременна Африка, отколкото Белгийско Конго на колониална Африка. Сиера Леоне е една от малкото провалени държави на континент с над петдесет суверенни държави, по – голямата част от които са управлявани далеч по – спокойно и ефективно. По подобен начин администрацията в Белгийско Конго се откроява сред другите колониални администрации със своята бруталност. Практиките на Форс Пюблик и белгийските компании са разобличени от протестантски мисионери и активисти като Едмънд Дене Морел, които се опитват да защитят обикновените конгоанци от техните безчинства. В края на краищата общественото мнение в Европа принуждава белгийското правителство да закрие частните предприятия на Леополд. По – голямата част от колониалните власти, особено с наближаването на независимостта, прибягват до значително по – ниски нива на принуда.

Съществува значителна приемственост между колониалните държави и държавите, възникнали след обявяването на независимостта в Африка, но тази приемственост не се свежда до прибягването до отблъскващи практики. Бруталността е част от проблема, но най – тежкото колониално наследство са слабите държави, които нямат капацитета или властта да държат в подчинение своите населения. Показността на постколониалните африкански президентски управления е фрапантна, но тя маскира абсолютната неспособност на държавата да контролира и структурира обществото. Ужасите в Сиера Леоне, както и в Либерия, Сомалия и Конго, са крещящо доказателство за слаба държавност, в резултат на която постколониалната държава се сгромолясва. На нейно място не се възражда традиционното африканско общество, а полумодернизирана общност от лишени от корени млади мъже, които се организират, за да се възползват от глобалната икономика да печелят от природни ресурси като диаманти и други артикули.

1 ... 147 148 149 150 151 152 153 154 155 ... 286
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)