Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Синът ми! Моят син! — проплака възрастният човек.
Задната врата изскърца и Андрю дотича весело в стаята, но когато видя, че непознатият още е тук, рязко се закова на място. Двамата мъже се извърнаха към него и момчето забеляза странна влага в очите на баща си.
— Тате, ти плаче? — попита смаяно то.
Гейдж смутено избърса с длан очите си, вдигна го на ръце и го представи на дядо му.
— Анди, това е моят баща, моят татко… и твой дядо.
— Дядо? — Андрю любопитно погледна възрастния мъж. Малкълм и Дънкан имаха дядо, който често им ходеше на гости, но баща му никога не му бе споменавал, че той също си има дядо.
Уилям протегна ръце към момчето, но то се притисна към рамото на баща си и поклати глава.
— Къде е мама? — попита Гейдж, осъзнавайки, че Шимейн не е влязла с Андрю.
Детето махна с ръка към задния коридор.
— Мама Шемей на веланда.
Баща му го спусна на земята и каза тихо, но твърдо:
— Чакай ме тук с дядо си, Анди. Отивам само до верандата. Ще се върна веднага.
Той излезе през задната врата и погледна към пътеката, водеща към работилницата, но там не се виждаше никой. Едва тогава съзря Шимейн, която се бе сгушила в едно от креслата в далечния край на верандата. Беше обгърнала с ръце свитите си крака, а брадичката й бе подпряна на коленете. Когато съпругът й се приближи, тя му хвърли плах поглед, който веднага му подсказа, че нещо не е наред. Гейдж коленичи пред нея вдигна очи към лицето й и забеляза, че копринените й мигли са мокри. Той се протегна, улови изящната й ръка и поднесе треперещите й пръсти към устните си за целувка.
— Защо не влезе заедно с Андрю?
Шимейн вдигна рамене и отмести поглед встрани.
— Помислих си, че ти и баща ти имате нужда да останете малко насаме.
— Тогава защо си толкова разстроена?
Тя издърпа ръката си и сплете пръсти върху коленете си.
— Госпожа Петикоум е казала на баща ти, че съм престъпница.
Гейдж изруга гневно и мислено се закле да извие мършавия врат на тази дърта клюкарка. Но в момента по-важно бе да узнае с какво баща му беше наранил съпругата му.
— Той каза ли ти нещо?
— Не — излъга Шимейн и поклати глава. Не искаше Гейдж и баща му да се карат отново, и то толкова скоро след като се бяха събрали.
Той обаче не беше убеден, че му казва истината.
— Трябва да е казал нещо.
— Нищо! — настоя тя с треперещ глас.
— Никак не те бива да лъжеш, Шимейн — укори я меко съпругът й. — Хайде, любов моя, кажи ми какво ти е казал баща ми.
Шимейн упорито запази мълчание и Гейдж разбра, че е безполезно да настоява.
— Ела вътре — подкани я той, като се изправи на крака и я хвана за ръката. — Искам да те представя като своя съпруга.
Тя знаеше, че няма смисъл да се съпротивлява, затова се надигна от креслото, избърса с ръкав лицето си и приглади кичурите край слепоочията си назад. Съпругът й, който наблюдаваше припрените й опити да се приведе в по-представителен вид, се усмихна и я притегли в прегръдките си.
— Изглеждаш прекрасно, сладка моя — прошепна той и сведе устни към нейните. Целувката му, нежна и любяща, накара Шимейн да осъзнае колко силно е започнала да го обича, откакто бяха заедно. Как щеше да продължи да живее, ако Уилям Торнтън успееше да ги раздели?
Тя отвърна на целувката му с цялата страст, на която бе способна. Ръцете й се стегнаха около стройната му талия в отчаяна прегръдка. Накрая Гейдж вдигна глава и я погледна с блестящи очи.
— Непременно ще довършим това по-късно в леглото, но ако се забавим още малко, Андрю ще дойде да ни търси.
— Тогава по-добре да влезем — промълви Шимейн. — Той не обича да го оставят сам с непознати.
Още щом отвориха вратата, Андрю изприпка по коридора да ги посрещне. Баща му го вдигна на ръце, погали тревожно сбърченото му чело и тримата влязоха в салона при негова светлост.
— Татко, това е новата ми съпруга Шимейн — обяви Гейдж с някак прекалено официален тон и като обгърна с ръка раменете й, продължи с обясненията. — Майката на Андрю почина при злополука преди около една година и аз останах вдовец. Преди да дойде тук, Шимейн е била годеница на Морис дьо Мерсер в Лондон. Тогава обаче са я отвлекли от бащиния й дом и след като са я осъдили по фалшиво обвинение в кражба, я докараха тук на борда на „Гордостта на Лондон“.
Уилям си припомни, че бе видял кораба на влизане в пристанището и бе разпознал в него един от многобройните плавателни съдове, принадлежащи на неговия непримирим враг Дж. Хорас Търнбул. Познаваше и семейство Дьо Мерсер и малко преди да отплава от Англия, бе дочул за някакъв скандал, свързан с годеницата на Морис, която била избягала от Лондон преди сватбата — за огромно удоволствие на баба му, казваха някои.