Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Той приклекна до стената с леко, плавно движение. В начина, по който го направи, имаше нещо, което припомни на Рени, че той не е изцяло от нейния свят — нещо, което си оставаше архаично въпреки съвременните му дрехи.
— Нямаше автобуси и дойдох пеша — добави !Ксабу.
— От Честървил до тук? О, !Ксабу, сигурно си страшно изморен. Аз съм добре. Поне съм здрава, но се случи нещо много лошо.
Разказа му набързо, каквото знаеше за нападението над доктор Ван Блийк и за последиците от него. Вместо да се облещи от изненада, !Ксабу присви очи, сякаш го принуждава да гледа нещо мъчително.
— Много тъжно — поклати глава той. — О! Сънувах, че тя пусна по тебе стрела, която прониза сърцето ти. Много силен сън, много силен. — Той плесна леко с ръце и плътно притисна длани. — Уплаших се, че те с наранило нещо, което сте правили двете.
— Тя ми изпрати нещо, но се надявам то да спаси хора, а не да ги убива — сви устни тя. — Или поне да ни помогне да разберем дали полудявам или не.
Когато разказа за съобщението, оставено от доктор Ван Блийк, и за всичко, което беше свършила през нощта, говорейки бързо, но тихо, за да не въвлича баща си преждевременно в цялата работа, малкият мъж остана приседнал на пода с наведена глава.
— В тази река има крокодили — обади се той най-накрая.
Рени беше толкова уморена, че не схвана веднага смисъла на казаното.
— Досега се преструвахме, се са само стърчащи над повърхността скали или плаващи пънове. Но вече не можем да не им обръщаме внимание.
Рени въздъхна. Беше се поуспокоила, след като видя !Ксабу жив и здрав. Изведнъж изпита желание да заспи — да спи цял месец, ако има възможност.
— Твърде много неща се случиха — съгласи се тя. — Изпуснах Стивън, приятелят му е с мозъчно увреждане, онова, което ни се случи в клуба, после изгоря блокът ни, Сюзън бе нападната и пребита. Ще сме идиоти, ако продължим да смятаме, че всичко е наред. — Тя усети прилив на мрачно раздразнение. — Но нищо не можем да докажем. Нищо! Трябва да подкупим полицията, за да не ни се изсмеят, когато им разкажем всичко това.
— Докато открием онзи град и узнаем нещо, когато го открием. Или се върнем отново там. — Лицето му беше странно безизразно. — На онова място.
— Едва ли бих могла някога да стъпя отново там — примигна сънливо тя. — Не, бих могла — заради Стивън. Но не знам каква би била ползата. Този път те ще ни очакват. Освен ако не намерим някой по-добър и по-прикрит начин да се промъкнем вътре… Тя млъкна и се замисли.
— Имаш ли някаква идея? — попита !Ксабу. — Без съмнение подобно място разполага с много добра… Как беше думата? Охрана.
— Да, разбира се. Не. Не мислех за това. Спомних си нещо, което ми каза веднъж Сюзън. Бях се забъркала в една глупост — бърниках из архивната система на колежа, ей така, за кеф, нищо повече. Както и да е, тя ужасно се вбеси — не защото съм го направила, както ми каза, а защото съм рискувала шанса си да излезе нещо от мен. — Рени прокара пръсти по екрана на комуникатора и извика опциите. — Каза ми, че онова, което съм направила, не било кой знае какво — всички студенти го правели. Тя — също, и дори много по-лоши неща била правила. По време на изграждането на мрежата била невероятно луда глава.
Дългия Джоузеф Сулавейо изсумтя, надигна се в леглото, втренчи поглед в Рени и !Ксабу, явно, без да ги вижда, после се строполи обратно върху тънкия матрак и след секунди отново захърка.
— Значи мислиш, че…
— Тя каза „стари познати, много стари“. На какво се хващаш на бас, че е говорила с някое от старите си приятелчета хакери? Какво залагаш? — загледа се в екрана тя. — Това, което трябва да направя, е да измисля някакъв начин за издирване на пенсионирани виртуални пакостници, да го съпоставя с буквите и да видим дали пък няма да се натъкнем на тайнствения източник на доктор Сюзън!
Отне й петнайсет минути, но резултатът, който излезе, й се стори убедителен.
— Мурат Сагар Сингх — я го виж откъде идва! Университетът в Натал — по едно и също време със Сюзън, после стаж в „Телеморфикс“ и маса по-малки компании през следващите двайсетина години. И една дупка от шест години — само няколко години след като завършва — на какво да се хванем на бас, че е работил в правителственото или военното разузнаване?
— Но този Сагар Сингх — буквите не съвпадат… Тя се намръщи.
— Да, ама я виж — имал е прякор! Това е кодово име, с което хакерите подписват работите си, за да скрият истинските си имена и да не стигнат до съд. — Тя обърна екрана така, че !Ксабу да вижда по-добре. — Синьото куче Пустинник. Светът сигурно е пълен с хора на име Сингх, но е знаела, че едва ли много народ се казва така. !Ксабу кимна.