Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Напипа фенерчето и го включи. Видя на светлината му размахани крайници, които се мятаха, търкаляха и удряха в плоскостите от фибропласт. Мерна й се бледата раирана пижама на баща й, както и някакво захвърлено фенерче, чиято светлина се изливаше като от катурната чаша. Изтърколи се от леглото и стисна нападателя на Дългия Джоузеф за врата.
— Помощ! Помогнете ни! — разкрещя се тя.
От другите помещения се дочуха още по-шумни оплаквания, но някои от обитателите им като че ли се поразмърдаха. Продължаваше да стиска врата на непознатия, вкопчи пръсти в косата му и дръпна силно. Той изпищя от болка и заби нокти в ръката й.
Баща й използва момента и се измъкна. Непознатият успя да се изтръгне от хватката й, но вместо да побегне, изпълзя до единия ъгъл, сви се там и стисна с ръце главата си, за да се предпази от нови удари. Рени насочи фенерчето към него и видя баща й да се приближава с дълъг тъп нож в ръка.
— Татко! Недей!
— Утрепвам го това копеле! — каза той, дишайки тежко. Тя усети острия мирис на пот и алкохол, който лъхаше от него. — Да следи дъщеря ми!
— Не сме сигурни! Може да е сбъркал стаята. Спри се, да му се не види!
Тя пристъпи към свития непознат.
— Кой сте вие?
— Знаеше какво прави. Чух го да шепти името ти — изръмжа Джоузеф.
Внезапен ужас обзе Рени — да не би да беше !Ксабу, дошъл да я търси? Но дори в сумрака непознатият изглеждаше твърде едър. Тя протегна предпазливо ръка и докосна рамото му.
— Кой сте вие?
Мъжът вдигна глава и замига срещу фенерчето. Имаше рана на главата и по челото му се стичаше кръв. Отне й доста време да го разпознае.
— Джеремая? — възкликна Рени. — От дома на доктор Ван Блийк?
Той се втренчи в нея — явно не можеше да я види от светлината на фенерчето.
— Ирене Сулавейо?
— Да, аз съм. Какво, за Бога, става тук?
Тя се изправи. Няколко души от съседните помещения се бяха събрали пред завеската. Някои носеха оръжие в ръка. Тя излезе да им благодари и им обясни, че е станала грешка. Един по един те се разпръснаха успокоени. Някои измърмориха ругатни по адрес на впиянчения й баща.
Върна се и видя облегнатия на стената Джеремая Дако, вперил недоверчив поглед в баща й. Откри малката електрическа лампа и я включи, след което подаде на Дако салфетка да избърше кръвта от лицето си. Баща й, който не откъсваше очи от неканения гост, сякаш очакваше той всеки миг да се превърне в космато и зъбато чудовище, се остави да бъде отведен до един сгъваем стол.
— Познавам този човек, татко. Работи при доктор Ван Блийк.
— Каква работа има тук по никое време? Да не ти е гадже?
Дако изсумтя възмутено.
— Не, не ми е гадже. Какво правиш тук в… — Рени погледна часовника си — един часа през нощта?
— Доктор Ван Блийк ме изпрати. Не можах да намеря телефона ви, за да ви се обадя.
— Тя има телефона ми — озадачено поклати глава Рени, — сигурна съм, че го има.
Джеремая се втренчи в напоената с кръв салфетка в ръката си, а след това запримигва срещу Рени.
„Днес всички реват — помисли си тя. — Какво е това?“
— Доктор Сюзън е в болница — каза внезапно той, разгневен и отчаян. — Много е зле много.
— О, Божичко!
Рени откъсна, без да мисли, още няколко салфетки от рулото и му ги подаде.
— Какво се е случило?
— Пребиха я. Проникнали в къщата с взлом. — Дако държеше салфетките, но не ги използва. Към веждата му се стичаше вадичка кръв. — Помоли ме да ви заведа — затвори очи той. — Мисля… мисля, че може да умре.
Самодоволно заел ролята на защитник на семейството, Дългия Джоузеф отначало настоя да ги придружи. Едва след като Рени заяви, че може да им се наложи да чакат няколко часа в болницата, той се съгласи да остане в подслона като бариера срещу друг евентуален, този път злонамерен, натрапник.
— Не знам как са влезли тия копелета. Отидох да видя майка си — вечер винаги ходя при нея. Вече е много стара и обича да ходя при нея и да свърша това-онова.
Върху тъмното му чело се белееше парченце салфетка, накъсано от засъхналата кръв.
— Не знам как са влезли тия копелета — повтори той. Очевидно го приемаше като лична вина независимо от отсъствието си.
Рени знаеше, че при подобни обстоятелства икономът и останалият персонал бяха първите заподозрени, но човек трудно би се усъмнил в искреното страдание на Дако.
— Обир ли е било?
— Почти нищо не са взели — някакви бижута. Но са намерили доктор Сюзън в лабораторията й на долния етаж, така че сигурно са знаели за асансьора. Предполагам, че са се опитали да я накарат да им каже къде държи парите. Потрошили са всичко. Всичко! — изхлипа той, след което сви устни и продължи да шофира безмълвно.