Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— Какво?
Сюзън ван Блийк размърда с усилие пръстите си в дланта на Рени. Докато стисканията се разгадаваха лесно, тези движения бяха толкова леки и толкова неразчленими, че не напомняха нищо друго освен гърчове. Рени се разстрои.
— Това е ужасно. Трябва да има някакъв по-добър начин — печатане, писане на бележки.
— Не може да пише на клавиатура — обади се мрачно Джеремая. — Дори докато все още можеше да говори, вече не можеше да пише. И аз опитах. Дадох й комуникатора й, когато ми каза да ви извикам, но не можеше да натиска достатъчно силно бутоните.
Сюзън отново притисна немощно ръка към дланта на Рени и хвърли гневен поглед иззад моравочервената си маска.
Рени я погледна вторачено.
— Ами да! Тя прави точно това! Набира!
Сюзън разтвори ръка и стисна пръстите на Рени.
— Но само с дясната ръка?
Две стискания. „Не.“ Сюзън натисна с длан дланта на Рени, после с мъка повдигна ръка и я преметна през тялото си. Рени я хвана внимателно и я върна обратно.
— Схванах. Като натиснеш така, означава, че все едно сменяш ръцете. Нали така?
„Да.“
И все пак беше мъчително. На Сюзън й беше много трудно да накара Рени да разбере кои клавиши на скуизъра натискаше с дясната си ръка като с лява. Отне й близо час с чести прекъсвания за редактиране и поправки по системата „да — не“, преди да успее да й предаде съобщението. Междувременно се измори много и през последните петнайсет минути едва помръдваше пръсти.
Рени се загледа в буквите, които беше надраскала в полето на болничното диетично меню.
— С-Н-Ь-Т-О-К-Ч-П-С-Т-Н-Н-К-В-Н-М-В-Й. Няма никакъв смисъл. Сигурно има някакви съкращения.
Последно изморено ръкостискане.
Рени се изправи, наведе се и докосна с устни покритата със спукани капиляри буза на Сюзън.
— Ще го разшифрован някак си. Твърде дълго те държахме будна. Имаш нужда от сън.
Джеремая също се изправи.
— Ще ви откарам. — Той се наведе над Сюзън. — Връщам се веднага, малка бабо. Не се плашете.
Сюзън издаде звук, прозвучал почти като стон. Той се спря. Тя се втренчи в него — явно разстроена, че не може да каже нито дума, — след което премести поглед върху Рени. Примигна бавно — веднъж, втори път.
— Да, уморена си. Сега поспи.
Дако също се наведе да я целуне.
Рени си помисли дали не я целува за първи път. Докато вървяха към колата, изведнъж осъзна, че знае какво означаваха нейните примигвания. „Сбогом.“
Когато Дако я закара, вече минаваше четири часът. Изпълваше я яростен унищожителен гняв, за да може да заспи, и прекара часовете до зазоряване втренчена в комуникатора си, опитвайки се по всевъзможни начини да открие някакъв смисъл в поредицата от букви, които й беше продиктувала Ван Блийк. Банките с данни в мрежата бълваха стотици имена от целия свят — само от Бразилия се появиха десетина и горе-долу също толкова от Тайланд, — които действително съдържаха повечето от продиктуваните букви, но като че ли нито едно не съвпадаше особено. Но ако не попаднеше на по-добра информация, щеше да се наложи да се свърже с всеки един от тях.
Гледаше как алгоритъмът за разшифроване, който беше заредила от библиотеката на политехниката, правеше хиляди комбинации, съответстващи на част от буквите — смайващо изобилие, от което я заболяха очите и й се наду главата.
Рени пушеше и наблюдаваше екрана, докато въвеждаше хрумналите й въпроси. Дневната светлина започна да се процежда през пукнатините на покрива. Баща й хъркаше щастливо в леглото си все още по пантофи. В някакъв край на подслона друг ранобудник си беше пуснал радиото и слушаше новините на някакъв азиатски език, който не можа да разпознае.
Тъкмо се готвеше да позвъни на !Ксабу, за когото, знаеше, че става на разсъмване, и да му съобщи какво се бе случило със Сюзън, когато внезапно проумя очевидното, което й беше убягвало. Последните пет букви от заплетеното съобщение на доктор Ван Блийк: В-Н-МВ-Й. „Внимавай.“
Сграбчилият я страх бързо измести раздразнението от собствената й недосетливост. Доктор Ван Блийк — откарана в болницата с опасни наранявания, причинени й по всяка вероятност от същите хора, които Рени бе засегнала — беше положила огромни усилия, за да съобщи на бившата си студентка нещо, което се подразбираше от само себе си. Сюзън ван Блийк дори когато се намираше в отлично състояние, не бе от хората, които хабят усилията си напразно, да не говорим, че сега и най-малкото движение й костваше огромни мъки.