Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Но в онзи горещ ден през 1991-ва никой не знаеше тези неща. Онова, което младите мъже на бойните линии от Табук на запад до Бахрейн на изток, и до свръхсекретната Хамис Мушаит на юг знаеха, бе, че след четирийсет часа ще тръгнат да се сражават и някои няма да се върнат.
През този последен ден преди да започнат окончателните инструктажи, повечето от тях изпратиха писма до дома. Някои дъвчеха моливите си и се чудеха какво да пишат. Други мислеха за жените и децата си и плачеха, докато пишеха; ръцете, свикнали да управляват много тонове смъртоносен метал, се мъчеха да измислят как да изразят какво чувстват с думи, които не вършеха работа; влюбени се опитваха да напишат онова, което е трябвало да нашепват преди; бащи внушаваха на синовете си, че ако се случи най-лошото, да се грижат за своите майки.
Капитан Дон Уокър чу вестта заедно е останалите екипажи от Ракетите, 336-а ескадрила от Тактическата изтребителна ескадрила, предадена като пестеливо съобщение от командира на Крилото в Ал Харз. Беше точно преди девет часа сутринта и слънцето вече бе стоварило горещината си върху пустинята, досущ боен чук върху очакващата го наковалня.
Докато личният състав се изнизваше един по един от голямата палатка за инструктажи, нямаше ги обикновения смях и закачки, а всеки бе потънал в собствените си мисли. Те бяха до голяма степен едни и същи; последният опит да се избегне войната бе направен и се бе провалил; политиците и дипломатите бяха летели от съвещание на съвещание, пъчили се бяха и декламирали, настоявали, притискали, молили, заплашвали и убеждавали, за да избегнат войната… и не бяха успели.
Така поне вярваха тези млади мъже, които току-що чуха, че приказките са свършили, не можейки да разберат, че от месеци насам са били определени за този ден.
Уокър наблюдаваше как неговият командир на ескадрила Стив Търнър върви тежко към палатката си да напише онова, което истински вярваше, че ще е последното му писмо до Бети Джейн в Голдсбъро, Северна Каролина. Ранди Робъртс размени няколко тихи думи с Бумър Хенри, двамата се разделиха и тръгнаха в различни посоки.
Младият мъж от Оклахома гледаше към бледосиньото небе, където беше копнял да бъде още като малко момче в Тълса и където скоро можеше да умре през трийсетата година от живота си, и насочи стъпките си извън периметъра. Както и всички останали искаше да е сам.
В базата Ал Харз нямаше ограда, а само охрено море от пясък и плоски обли камъни, което се простираше до хоризонта, а отвъд него до следващия, и до следващия… Мина покрай подобните на мидени черупки хангари, струпани около бетонната полоса, където механиците работеха върху поверените им машини, а техните началници минаваха от група на група, разговаряха и проверяваха, за да се уверят, че всяка от рожбите им, които най-накрая тръгваха на война, ще бъде дотолкова безукорна машина, доколкото може да е безукорно нещо, сътворено от човешка ръка.
Уокър зърна сред тях и собствения си Игъл и както винаги, когато гледаше отдалеч самолета Ф-15, изпита страхопочитание пред неговия вид, внушаващ мълчалива заплаха. Той стоеше приклекнал безмълвно сред кипежа от мъже и жени в работни комбинезони, които пълзяха по цялото му могъщо тяло, недосегаем за обич или сласт, омраза или страх, търпеливо чакащ момента най-сетне да направи онова, за което е бил замислен — да донесе пламък и смърт на народа, определен от американския президент. Уокър завидя на своя Игъл, задето въпреки невероятната си сложност нищо не изпитва и никога няма да се бои.
Напусна брезентовия град и закрачи по каменната равнина, почти без да усеща горещината на слънцето на раменете си.
Осем години бе пилотирал самолетите на своята страна и го бе правил, защото това му харесваше. Но никога не беше се замислял действително, истински, над перспективата да умре в сражение. Част от съзнанието на всеки боен пилот се занимава с мисълта да опита изкуството, куража и превъзходството на самолета си срещу друг мъж в действителен, а не в симулиран сблъсък. Но друга част от него винаги приема, че такова нещо няма да се случи. Че никога няма да се стигне дотам, да убива синовете на други майки, или да бъде убит от тях.
Тази сутрин, както и всички останали, той най-накрая осъзна, че наистина се е стигнало до това; че всичките години на учение и обучение най-сетне го бяха довели до този ден и това място; че след четирийсет часа ще изведе своя Игъл отново в небето и този път може и да не се върне.