Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Един от проблемите бе малкият кръг от хора, които знаеха за съществуването на Йерихон, камо ли за подробности, свързани с него. Принципът „само който трябва да знае“ може да звучи прекалено придирчиво и дори маниакално, но той е в сила поради една причина.
Всички централи се чувстват задължени към агентите, които работят в обстановка на голям риск, независимо колко са достойни за презрение като човешки същества.
Фактът, че Йерихон очевидно е наемник, а не идеалист, нямаше никакво значение, фактът, че цинично предава страната и правителството си, нямаше връзка с това. Така или иначе иракското правителство беше отблъскващо, значи един негодник предава група други негодници.
Работата беше там, че като се оставят настрана очевидната му ценност и фактът, че сведенията му спокойно можеха да намалят загубите на съюзниците на бойното поле, Йерихон беше изключително скъпа инвестиция и двете агенции, които го използваха, бяха ограничили кръга на онези, които знаеха за него, до малка групичка посветени. За съществуването на Йерихон не беше казано на министри, политици, държавни чиновници и военни.
Следователно продуктът, получаван от него, се маскираше по най-различни начини. Бяха използвани цяла поредица от легенди, за да се обясни откъде постъпва този порой от сведения.
Така например твърдяха, че за разположението на войските научават от поредица дезертирали иракски войници от кувейтския боен театър, включително един несъществуващ майор, когото продължавали да разпитват в тайна база на разузнаването в Близкия изток, но извън Саудитска Арабия.
За научната и техническата информация, свързана с оръжията за масово унищожение, казваха, че са я получили от иракски аспирант, който учел в Имперския колеж в Лондон, но се влюбил в английско момиче и преминал към англичаните, както и от едно интензивно проучване сред европейските специалисти, работили в Ирак между 1985-а и 1990-а.
Политическите данни се приписваха на най-различни бежанци, напуснали Ирак, на тайни радиопредавания от окупиран Кувейт и на блестящи резултати на прехващаните на военни съобщения и електронни сигнали, на прослушване и въздушно наблюдение.
Но как да обяснят пряк доклад за думите на самия Саддам, колкото и невероятно да беше онова, което твърдеше, произнесени на закрито съвещание в собствения му дворец, без да признаят, че имат агент на най-високо място в Багдад?
Опасностите, свързани с такова едно признание, бяха ужасяващи. На първо място, може да има изтичане на информация. Винаги има изтичане на информация. Изтича информация за документи на кабинети, за ведомствени докладни записки, както и за разменени писма.
По мнението на разузнавателната общност политиците са най-тежкият случай. Ако се вярва на кошмарните видения на ръководителите на разузнаването, те говорят на жените си, на любовниците си от дамски и мъжки пол, на фризьорките си, шофьорите и барманите. Те дори разговарят поверително помежду си, докато над масата им се е надвесил някой сервитьор.
Като се добави към това и фактът, че във Великобритания и Америка печатът и другите средства за масово осведомяване разполагат с ветерани, чийто талант да разследват кара Скотланд Ярд и ФБР да изглеждат бавно загряващи, човек може да разбере какъв проблем беше да се обяснява информацията на Йерихон, без да се признава, че той съществува.
И накрая, в Лондон и Вашингтон продължаваше да има стотици иракски студенти, някои от тях положително агенти на доктор Исмаил Убайди от Мухабарат, винаги готови да докладват у дома каквото чуеха и видеха.
Не ставаше въпрос само, че някой може да разобличи по име Йерихон, това би било невъзможно. Но само един нежелан намек, че от Багдад идва информация, и контраразузнавателната мрежа на Рахмани щеше да заработи усилено, за да открие и изолира източника. В най-добрия случай това би гарантирало бъдещото мълчание на Йерихон, тъй като той щеше да се постави в безопасност, а в най-лошия — щяха да го заловят.
Докато продължаваха да се отброяват последните часове до въздушната война, двете централи отново се свързаха с бившите си експерти по въпросите на ядрената физика и поискаха от тях бързо да преразгледат дадената вече информация. Имаше ли, в последна сметка, някаква допустима вероятност Ирак да разполага с по-голям и по-бърз завод за отделяне на изотопа, отколкото се е смятало преди?
Във Великобритания се консултираха отново със специалистите в Харуел и Олдърмастън; в Америка — в Сандия, Ливърмор и Лос Аламос. Отделът „Z“ в Ливърмор, чийто персонал непрекъснато следи разпространението на ядрените оръжия в Третия свят, бе подложен на специален натиск.