Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Независимо дали лъжеше или не, това не беше въпрос, който да се решава в Рияд. Местните бюра на СИС и ЦРУ можеха да подават на своите генерали тактическа и дори стратегическа военна информация от Йерихон, но политическите въпроси отнасяха до Лондон и Вашингтон. Барбър погледна часовника си. Във Вашингтон сега беше седем вечерта.
— По това време вече си бъркат коктейлите — рече той. — Ще направят добре да ги забъркат силнички. Ще предам съобщението в Лангли веднага.
— В Лондон пият какао и ядат бисквити — каза Паксман на свой ред. — Ще предам това в Сенчъри Хаус. Нека те се оправят с него.
Барбър си тръгна със своето копие от предаването, за да го изпрати на Бил Стюарт, кодирано по максимално сигурен начин, като му даде най-високия възможен приоритет — „космическо“. Това означаваше, че където и да се намира, шифровчиците ще го издирят и ще му кажат да се обади от сигурен телефон.
Паксман направи същото за Стив Ланг, когото щяха да събудят посред нощ и да му кажат да напусне топлото си легло, да излезе на студа и да тръгне към Лондон.
Оставаше още едно последно нещо, което можеше да направи Паксман, и той го стори; Мартин имаше радиопрозорец само за прослушване в четири часа сутринта. Паксман изчака да дойде това време и изпрати на своя човек в Багдад много кратко, но съвсем ясно съобщение. В него се казваше, че Мартин не бива да прави опит да се доближи до който и да е от тайниците си, докато не му се обадят. За всеки случай.
Йорданският студент Карим постигаше бавен, но непрекъснат напредък в ухажването на фройлайн Едит Харденберг. Тя му позволяваше да я държи за ръка, докато вървяха из улиците на Стара Виена и паважът проскърцваше под краката им от студа. Тя дори призна пред себе си, че намира държането за ръце приятно.
През втората седмица на януари тя получи билети за Бургтеатър — плати ги Карим. Гледаха пиеса от Грилпарцер — „Крал Гигус и неговият пръстен“.
Преди да влязат, тя възбудено обясни, че в нея става дума за стар крал с неколцина сина и че онзи, който наследи пръстена му, ще наследи и трона. Карим седя погълнат от представлението и зададе няколко въпроса по отношение на текста, към който непрекъснато се обръщаше.
В антракта Едит с удоволствие му отговори. След време Ави Херцог щеше да каже на Барзилаи, че всичко било също толкова интересно, както да гледаш как съхне боя.
— Ти си филистер — му рече човекът от Мосад. — Нямаш култура.
— Та аз не съм тук заради културата си — отвърна Ави.
— Тогава си върши работата.
В неделя Едит, набожна католичка, отиде на сутрешна литургия във Фотивкирхе. Карим обясни, че бидейки мюсюлманин, не може да я придружи, но с удоволствие ще я изчака в едно кафене от другата страна на площада.
След това, докато си пиеха кафето, към което съвсем съзнателно бе добавил шнапс и това накара бузите й да порозовеят, той обясни какви са приликите и разликите между християнството и исляма — общото служене на единствения истински Господ, поредицата от патриарси и пророци, повелите на Свещените книги и моралните кодекси. Едит бе изпълнена със страх, но и очарована. Питаше се дали слушайки всичко това, не застрашава безсмъртната си душа, но бе смаяна да научи, че е грешала, смятайки, че мюсюлманите се прекланят пред идоли.
— Бих желал да излезем да вечеряме — рече Карим три дни по-късно.
— Хубаво, но харчиш прекалено много по мен — рече Едит. Тя установи, че може да се вглежда с удоволствие в младото му лице и нежните кестеняви очи, докато в същото време непрекъснато се предупреждаваше, че десетгодишната разлика между тях прави повече от смешно нещо друго освен платонично приятелство.
— Не в ресторант.
— Къде тогава?
— Би ли ми сготвила нещо, Едит? Можеш да готвиш, нали? Истинска виенска храна?
Тя пламна при мисълта. Всяка вечер, освен ако не отиваше на концерт, си сготвяше скромна вечеря и я изяждаше в малката ниша на апартаментчето си, която служеше за трапезария. „Да, разбира се, че умея да готвя. Толкова време вече готвя.“
Освен това той я бе водил в няколко скъпи ресторанта… да не говорим, че беше изключително добре възпитан и мил млад мъж. В това положително нямаше нищо лошо.
Малко е да се каже, че съобщението на Йерихон от нощта на 12 срещу 13 януари предизвика загриженост в определени тайни кръгове в Лондон и Вашингтон. „Овладяна паника“ е по-близкото определение на положението.