Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Като останалите и той мислеше за дома. Беше единствено дете, нямаше жена, затова мислеше за родителите си. Спомни си всички случки и места от детството си в Тълса — как в деня, когато получи първата си бейзболна ръкавица, принуди баща си да играе с него в двора зад къщата, докато слънцето не залезе.
Мислите му се върнаха назад към ваканциите, които прекарваха заедно, докато не замина да следва, а сетне постъпи в авиацията. Най-добре си спомняше времето, когато, дванайсетгодишен, баща му го заведе на рибарски излет само за мъже в Аляска по време на лятната ваканция.
Тогава Рей Уокър беше почти двайсет години по-млад, по-слаб и в по-добра форма, по-силен от сина си, преди годините да преобърнат нещата. Наеха каяк с водач заедно с други курортисти и се плъзнаха по леденостудените води на Гласиър Бей, гледаха как черните мечки берат боровинки по планинските склонове, как моржовете в залива се припичат на слънце върху последните останали плаващи парчета лед през август и слънцето се издига над ледника Мендънхол, зад Жюно. Заедно изтеглиха две трийсет и пет килограмови чудовища от Халибът Хоул и издърпваха дълбоководната царска сьомга от каналите край Ситка.
Установи, че върви през море от нагорещен като пещ пясък в страна далеч от родината, а по лицето му се стичат сълзи, неизбърсани, засъхващи на слънцето. Ако загинеше, никога нямаше да се ожени, нито да има свои деца. На два пъти почти стигна до предложение — един път на момиче в колежа, но тогава все още беше много млад и дълбоко хлътнал, втория път на една по-зряла жена, която срещна извън базата близо до Макконъл, която му даде да разбере, че никога няма да стане съпруга на пилот на реактивен самолет.
Сега му се искаше, както никога преди, да има свои деца; искаше да има съпруга, при която да се връща у дома в края на деня, и дъщеря, която да завива в леглото и да й разказва приказки за лека нощ, да има син, когото да учи как да хване въртящата се футболна топка, да хвърля и лови бейзболна топка, да ходи из планината и да лови риба, тъй както баща му го учеше; Нещо повече, искаше да се върне в Тълса и да прегърне отново майка си, която толкова се бе тревожила за нещата, които вършеше, и храбро се правеше, че съвсем не е така…
Накрая младият пилот се върна в базата, седна на паянтова маса в палатката, която делеше с други, и се опита да напише писмо до дома. Не го биваше да пише писма. Думите не идваха лесно. Обикновено започваше да описва какво се е случило в последно време в ескадрилата, къде е ходил, какво е времето. Това трябваше да е съвсем различно.
Подобно на много синове през този ден написа две страници на родителите си. Опита се да обясни какво му се върти из главата, което не беше лесно.
Писа им какво са им съобщили тази сутрин и какво означава това и ги помоли да не се тревожат за него. Беше преминал през най-доброто обучение в света и летеше на най-добрия изтребител в света, в най-добрата бойна авиация в света.
Писа им, че съжалява за всички онези пъти, когато им е причинявал болка, и им благодари за всичко, което са направили за него през годините от деня, когато за първи път е трябвало да му бършат дупето, до времето, когато бяха прекосили страната, за да присъстват на парада на завършващите, и генералът закачи на гърдите му жадуваните криле на летец-изтребител.
След четирийсет часа той отново ще излети със своя Игъл от пистата, но този път ще е различно. За първи път ще се стреми да отнема живота на други човешки същества и те ще се стремят да отнемат неговия.
Той няма да види лицата им, нито ще почувства страха им, тъй както те няма да знаят за неговия, защото такава беше съвременната война. Но ако успееха, а той не успееше, искаше родителите му да знаят колко ги обича и се надяваше, че е бил добър син.
Свърши и запечата писмото си. В този ден писма запечатваха на длъж и на шир из Саудитска Арабия. Сетне военната поща ги събра и ги достави в Трентър и Тълса, в Лондон и Руан, в Рим.
Тази нощ Майк Мартин получи съобщение от своите ръководители в Рияд. Когато пусна лентата на прослушване, говореше Саймън Паксман. Посланието беше кратко, ясно и по същество.
В предишното си съобщение Йерихон бил сбъркал, напълно и изцяло. Всички научни проверки доказвали, че няма начин да е прав.
Сбъркал е съзнателно или несъзнателно. В първия случай трябва да се е преобърнал — подмамен от жаждата за пари, или е бил преобърнат. Във втория случай щял да бъде обиден, защото ЦРУ отказвало категорично да му даде и пукнат долар за такъв продукт.
При това положение не оставало друго, освен да приемат, че със съдействието на Йерихон цялата операция е предадена на иракското контраразузнаване, сега в разпореждане на „твоя приятел Хасан Рахмани“, или скоро ще бъде, ако Йерихон потърси отмъщение, като изпрати на Рахмани анонимно донесение.